Ел беше натрапчив, жесток, пристрастен и опасен племенен бог. В края на 20-те години на XXI век Неговото първо дело, чрез модерните Му последователи, бе разрушаването на Купола на скалата — фанатиците в самоубийствен спазъм бяха използвали ядрена граната, за да унищожат обект с уникално значение за поне две от трите взаимосвързани религии. Мириам си спомни, че Бъд Туук е участвал в разчистването на останките.
— Защо искаш да възпрепятстваш строежа на щита, Николаус? Ти още отначало си до мен. Не виждаш ли колко е важен?
— Щом Господ иска да изгорим в слънчевата буря, така да бъде. А ако реши да ни спаси, така да бъде. Да оспорваме Неговата власт над нас с този чудовищен жест…
— Уф, я стига — сприхаво се сопна тя. — Вече съм чувала всичко това. Вавилонска кула в космоса, а? И ти си човекът, който ще я разруши. Разочарована съм. Колко банално!
— Подигравките ти вече не ме оскърбяват, Мириам. Открих вярата.
И тъкмо това бе проблемът, осъзна тя.
Николаус не беше сам в приемането на новата си вяра. След 9 юни всички големи изповедания, секти и култове по света отбелязваха ръст. Можеше да се очаква бягство към Бога в лицето на надвисналата катастрофа, но според една все още спорна теория, която й бяха разкрили само в поверителни съвещания, усилената слънчева активност бе свързана с човешките религиозни импулси. Изглежда, че огромната електромагнитна енергия, заляла планетата след 9 юни, можеше да предизвиква фини промени в сложните биоелектрически полета на човешкия мозък, също като при електрическите проводници и компютърните чипове.
Ако това беше вярно, ако чрез дълга и сложна причинно-следствена верига слънчевите вълнения някак си бяха довели до гибелно идеологическо решение в ума на най-близкия й колега, е, това просто бе ирония на съдбата.
— Ако съществува, Бог сигурно в момента се смее — мрачно заяви Мириам.
— Какво казваш?
— Няма значение. — Хрумна й нещо. — Николаус, къде ще паднем?
Той се усмихна студено.
— В Рим.
— Знаем ли откъде е дошла тази подивяла планета? — попита Шивоун.
Не от слънчевата система естествено — беше се движила прекалено бързо, за да е уловена от слънцето. Юджийн продължи да показва още елегантни решения — проектираше траекторията на тялото назад към далечните звезди. Задудна някакви небесни координати, но Шивоун го прекъсна и се обърна към Михаил.
— Можеш ли да преведеш всичко това на английски?
— Идва от съзвездието Орел — отвърна руският астрофизик. Това съзвездие се намираше близо до небесния екватор. От Земята изглеждаше, че равнината на галактиката минава през него. — Всъщност ни е известно, че това тяло трябва да е дошло от звездата Алтаир, професор Макгоран. — Алтаир беше най-ярката звезда в Орел и се намираше на шестнайсетина светлинни години от Земята.
— Не съм сигурен, че трябва да говорим за това, Михаил — възрази Юджийн. — Проекцията става мъглива, ако я върнеш чак дотам. Възможната грешка…
— Сега не е време за стеснителност, моето момче — мрачно го прекъсна руснакът. — Професор Макгоран, изглежда, че полудялата планета на Юджийн идва от орбита около Алтаир. Тя е напуснала системата, след като на няколко пъти едва не се е блъснала в други планети, които се виждат на нашите телескопи. Подробностите са разбираемо оскъдни, но се надяваме да ги изясним.
— И е била запратена срещу нас — прибави Шивоун.
Тоби подръпна върха на носа си.
— Прилича на научна фантастика.
— Реконструкцията е абсолютно надеждна — побърза да ги увери Михаил. — Проверена е по много източници на данни с помощта на разнообразни независими методи. Лично проверих изчисленията на Юджийн. Всичко е напълно достоверно.
Бисиса мълчаливо слушаше, без да реагира.
— Добре — каза Тоби. — Значи полудяла планета пада в слънцето. Това е удивително, обаче не е безпрецедентно. Спомняте ли си кометата Шумейкър-Леви, която през деветдесетте години на двайсети век се сблъскала с Юпитер? И моите уважения, но какво общо има това с лейтенант Дът и нейните теории за извънземна намеса?