— Предполагам, че това е мечтата на всички времена — каза тя. — Още от времето на древните гърци размишляваме за съществуването на извънземен разум.
— Даже сега не мога да свикна с тази мисъл.
— Всички учени се затрудняват да я приемат. Аргументите за предназначението — тоест да изграждаш теориите си за вселената на презумпцията, че тя е създадена със съзнателна цел — са излезли от мода преди триста години. Дарвин е забил последния гвоздей в този ковчег. Естествено тогава Бог е бил модерният творец, а не извънземните. Такива разсъждения противоречат на образованието, получено от всеки учен. И тъкмо затова инстинктивно реших да те свържа с Юджийн, Бисиса. Чудех се какво ще се случи, ако го накараш да започне да мисли различно. Предполагам, че инстинктът ми се е оказал верен. Но въпреки това ми се струва неестествено. — Шивоун въздъхна. — Едновременно изпитам и угризение, и удовлетворение.
— Как според теб ще го приемат хората, когото накрая им кажете? — попита Бисиса.
Шивоун се замисли за собствените си чувства.
— Последиците са невероятни — политически, обществени, философски. Всичко се променя. Даже да не открием нищо друго за тези същества, които ти наричаш Първородните, Бисиса, и какъвто и да е резултатът от слънчевата буря, самият факт, че знаем за съществуването им, доказва, че не сме сами във вселената. Сега, както и да си представяме бъдещето, трябва да включим възможността да има други.
— Смятам, че хората имат право да знаят — заяви Бисиса.
Шивоун кимна — отдавна спореха по този въпрос.
— Ние стигнахме на Луната и Марс — продължи Бисиса. — Сега строим щит, голям колкото планета. И все пак всичките ни успехи не струват нищо — не и пред сила, която е способна да извърши такова нещо. Но не вярвам, че хората ще се уплашат. Мисля, че по-скоро ще се разгневят.
— Все още не разбирам — рече Шивоун. — Защо им е на тези твои Първородни да ни излагат на опасност от пълно изтребление?
Бисиса поклати глава.
— Предполагам, че познавам Първородните по-добре от всеки друг. Но не мога да отговоря на въпроса ти. Сигурна съм само в едно. Че ни наблюдават.
— Наблюдават ли ни?
— Струва ми се, че Мир беше тъкмо това — колаж от цялата ни история, чак до тоя момент, до евентуалната ни гибел. Мир не беше за нас, а за Първородните. Те си налагаха да видят какво унищожават, да осъзнаят какво са сторили.
Говореше колебливо, очевидно несигурна в разсъжденията си. Шивоун си я представи как седи сама часове наред и упорито рови в спомените и неуверените си чувства.
— Те не искат нищо от онова, което знаем и можем да направим — каза Бисиса. — Не ги интересуват нашата наука и изкуство — иначе щяха да спасят книгите ни, картините ни, даже някои от нас. Нашите неща са далеч под тях. Истинското им желание, поне така ми се струва, е да узнаят какво е да си човек. Особено когато си под атака.
— Значи ценят разума — замислено отвърна Шивоун. — Разбирам защо една високоразвита цивилизация поставя разума над всичко друго. Може би той се среща рядко в нашата вселена. Те го ценят, въпреки че го унищожават. Значи имат морал. Може би изпитват угризение за това, което вършат.
Бисиса се засмя горчиво.
— Обаче въпреки това го вършат. Което изглежда нелогично, нали? Възможно ли е боговете да са луди?
Шивоун погледна към сенките на Купола.
— Може би има логика, даже в цялото опустошение.
— Вярваш ли в това?
Шивоун се усмихна.
— Даже да вярвах, щях да отрека. Да вървят по дяволите.
Бисиса отговори на усмивката и.
— Да. Да вървят по дяволите.
29
Сблъсъкът
Полудялата планета излетя от екватора на небето.
Докато светлината стигаше от Алтаир до слънцето за шестнайсет години, на скитащата планета й трябваше хилядолетие, за да извърши своето междузвездно пътешествие. И все пак тя се приближаваше към слънцето с около пет хиляди километра в секунда, много пъти по-бързо от втора космическа скорост на самото слънце: това беше най-бързото голямо тяло, прекосило слънчевата система. Докато падаше към слънчевата топлина, атмосферата на великана бе шибана от яростни бури и от нея се откъсваха трилиони тонове въздух, провлачваха се след падащия свят като опашка на грандиозна комета.