— Разбирам. Но още малко удоволствие преди работата. — Той се надигна. — До стартирането на изкуствения интелект остават дванайсет часа. Да идем да поразгледаме някои неща.
Измиха се, облякоха се, пиха кафе. После Бъд я придружи до малкия кораб, който наричаше ВИП.
Единственият херметичен инспекционен модул на проекта бе платформа, натоварена със сферични горивни и кислородни резервоари и малки хидразинови ракетни двигатели — всъщност реактивни дюзи, отмъкнати от един бракуван космоплан. Отгоре имаше херметизирана кабина от кевлар и алуминий, в която един до друг можеха да застанат двама души. И нищо повече освен елементарен пулт за управление с излизащ от пода джойстик и животоподдържащи системи, които бяха ефикасни максимум за шест часа.
Строителите на щита използваха варианти на този модел, но само платформата и двигателите, без кабината: защо да се главоболиш с херметична кабина, когато имаш напълно достатъчен скафандър? Така строителите се плъзгаха като със скутери по повърхността на щита със своите снабдени с ракетни двигатели щайги. Само този специален малък кораб се пазеше за ВИП гости като Шивоун, които нямаха време или желание да се научат да използват скафандър.
— Не че тая кевларена кабина ще ни защити особено, ако се случи нещо… — с малко зловеща усмивка подхвърли Бъд.
ВИП бе изстрелян от „Аврора“ с електромагнитна релса, миниатюрна версия на Прашката, гигантския лунен ускорител на маса. Ускорението беше плавно, като бърз асансьор, и на Шивоун й бе приятно усещането, когато ходилата й се притиснаха към пода.
Когато се издигнаха достатъчно, Бъд провери ракетните двигатели — „оригна“ ги, както се изрази. Звучеше така, като че ли навсякъде около кабината избухват взривове. Бъд обясни, че от електромагнитната релса не се отделят газове и че ракетните двигатели, колкото и да са малки, никога не се използват близо до щита.
— Ние строим огледало от скреж, покриващ паяжина — рече той. — Опитваме се да не дишаме отгоре му.
Корабът се въртеше и клатеше, все едно се возеха на странна панаирджийска въртележка.
Когато остана доволен, Бъд спря ВИП и го наклони напред, за да може Шивоун да гледа надолу.
— Ето го кораба-майка — заяви полковникът.
Почтената стара „Аврора 2“ все още се намираше в центъра на щита. Въпреки вандалското разграбване на кораба Шивоун успя да различи основните му особености, които си спомняше: дългия изящен гръб с голям жилищен модул в единия край и сложни групи електрогенератори, горивни резервоари и ракетни двигатели в другия.
— Милата „Аврора“ — с нежност каза Бъд. — Надявам се, че ще ни прости. Все още й предстои да изиграе важна роля — тя поддържа ориентацията на щита. Естествено всичко това ще се промени, когато се включи изкуственият интелект и щитът започне да се управлява сам.
Той изтегли назад джойстика и дюзите на платформата изригнаха. Малкият кораб плавно се издигна по осева линия, водеща право нагоре от обгърнатата в паяжина „Аврора“.
Шивоун зяпна като хипнотизирана ширналия се под нея щит. Встрани от стария марсиански кораб той представляваше повърхност, толкова равна и гладка, че беше като математическа абстракция, полубезкрайна равнина, която разрязваше вселената на две. Повърхността искреше, изящна като сапунен балон, и докато корабът се издигаше, по нея играеха призматични багри. Но щитът все още бе обърнат странично към слънцето и ниската светлина струеше през тази деликатна ципа и огряваше финия скелет отдолу, подпорите, рейките и ребрата от тънко лунно стъкло — приказно скеле, хвърлящо дълги тънки сенки.
— Прекрасен е — ахна тя. — Най-грандиозният строителен проект, който е осъществяван някога, и все пак е само стъкло и светлина. Като сън.
— Тъкмо затова й избрах такова име — малко загадъчно отвърна Бъд. — На изкуствения интелект имам предвид.
„На нея ли?“ Ала той не искаше да й каже нищо повече.
Полковникът отново включи дюзите и наклони платформата назад, така че прозорците й се завъртяха към Земята. Родната планета представляваше съвършено синьо топче, увиснало в космоса. Бяло-кафявата Луна плаваше до своята родителка на разстояние трийсетина земни диаметъра. Л1 се намираше далеч отвъд лунната орбита — оттам нямаше съмнение, че това е свят близнак.
— Земята — простичко рече Бъд. — Тук сме толкова откъснати, че не е зле да си припомняме за какво се блъскаме. — Наведе се към Шивоун и посочи. — Виждаш ли? И там?…