На кадифения фон на черния космос тя видя носещи се искрици, две, три, четири, в неправилна линия, като светулки в нощта, преминаващи от Земята към щита.
Бъд почука по прозореца.
— Увеличение, моля.
Образът на прозореца пред Шивоун избухна в бързи подскоци. Сега виждаше десетина кораба. Някои бяха достатъчно големи, за да се различават детайлите, обозначения на корпусите, слънчеви батерии, антени. Конвоят приличаше на играчка — модели, изпъкващи на фона на кадифето.
— Керван от Земята, карат интелигентната материя. — Бъд се усмихваше широко. — Пълзят нагоре по гравитационния склон към Л1. Фантастична гледка, нали? И това продължава денонощно, от години. Ако насочиш телескоп към тъмната страна на Земята, ще видиш искриците от изстрелването на всички тия кораби.
Шивоун беше контролирала процеса на събиране на Земята. Отгледани по домашните прозорци като в лондонския апартамент на Бисиса Дът, късовете интелигентна материя се събираха в квартални центрове и се превозваха до големи складове по летища и космодруми, където се опаковаха и се пращаха в някой от космическите центрове в Кейп Канаверал, Байконур, Куру или Умера. Дори само наземните операции бяха поразително начинание, безкраен международен поток по лицето на Земята. И този поток завършваше с искриците, храбро прекосяващи космическата нощ.
— Картината ти е ясна — каза Бъд. — Хвърляме всичко, каквото имаме, в превозването на интелигентната материя, също като във всеки друг аспект на проекта. Изровиха даже космическите совалки от музеите в Смитсъновия институт и Хънтсвил и пак върнаха тия красавици в строя. Изхабените главни двигатели на совалките, които са прекалено очукани, за да са надеждни, се рециклират: можеш да направиш съвсем годна ракета-носител от опашка и товарна платформа на совалка. Руснаците зарязаха старите си планове за „Енергия“ и пак подкараха ония големите стари ракети. Но даже това не е достатъчно. Затова „Боинг“, „Макдонъл“ и други големи компании произвеждат ракети на конвейер като наденици. Ами че някои от тия нови птички не са много по-сложни от фойерверк за Четвърти юли и само трябва да ги насочиш и да ги изстреляш. Обаче работят с почти стопроцентова сигурност. И задачата се изпълнява…
За Бъд, предполагаше Шивоун, този грандиозен космически проект беше осъществена момчешка мечта — космическо строителство, бързо, брутално, ефикасно и в огромен мащаб, както е било преди да се намесят цените, политиците и рискът.
— Знаеш ли, според мен това ще промени всичко. — Той махна с ръка към щита. — Сега вече няма връщане към някогашната плахост. Определено сме разчупили оковите. Това начерта нова посока. Към границите на слънчевата система.
— Ако преживеем слънчевата буря.
На лицето му се изписа негодувание.
— Ако я преживеем, да. — С други думи: „Аз може и да съм космически фен, но си знам задълженията“.
Жегна я угризение и й се прииска да може да си върне думите назад. Нима помежду им се издигаше стена още преди да е стигнала до същността на причините за идването си?
Бъд натисна джойстика и платформата се завъртя и се понесе напред.
Сега Шивоун гледаше над щита, сякаш летяха над светещо поле. Вниманието й привлече „хоризонтът“ на щита — ала за разлика от повърхността на Земята, той беше абсолютно плосък, чак до края, и хоризонтът бе отсечен като с бръснач във вакуума. Гледката беше странно объркваща, перспективата — обърната наопаки, като че ли се носеше над повърхността на някаква чудовищна планета, хиляди пъти по-голяма от Земята.
— Понякога е заблуждаващо — каза Бъд, сякаш прочел мислите й. — Очакваш да видиш хоризонтът да се заобля, като от нисколетящ самолет. Или виждаш група работници и ти се струва, че са на неколкостотин метра, докато те всъщност са на километри от теб. — Той поклати глава. — И досега ми е трудно да схвана мащабите на това, което сме направили. Забравям, че двама от хората ми, работещи в срещуположните краища на щита, са разделени от разстояние колкото диаметъра на Земята. Но ще успеем да го построим.
Платформата се спусна надолу и Шивоун прелетя ниско над искрящите призми и стъклените подпори, осеяни с малки постройки като бараки и машини като трактори. Една астронавтка предпазливо се придвижваше по повърхността с огромна подпора от леко като паяжина лунно стъкло — приличаше на мравка, влачеща лист, много пъти по-голям от самата нея.