Шивоун различи нещо, което й заприлича на знамена, неподвижно увиснали на въже при отсъствието на какъвто и да било вятър.
— Какво е онова там?
— Тук нямаме гробове — откровено отвърна Бъд. — Просто оттласкваме телата в междупланетното пространство. Но оставяме надгробен знак: знаме на родината, вярата или каквото поиска човекът. Строим щита спираловидно около центъра и постоянно се отдалечаваме от него. Просто оставяме знамето там, където е водещият край на строежа по време на смъртта на човека.
След като вече знаеше за какво да гледа, Шивоун ахна:
— Тук са умрели стотици хора! — До този момент не се бе замисляла за това.
— Те са добри хора, Шивоун. Макар в строителството да няма непосредствена опасност, някои работиха в безтегловност повече от две години без почивка. Медиците казват, че всички ще имаме проблеми с костите, сърдечносъдовата, лимфната и останалите системи. Знаеш ли коя е най-често правената операция тук? За вадене на бъбречни камъни, калциеви зрънца, отделени от костите. Да не споменавам за излагането на радиация. Всички знаят за вредното й въздействие върху ДНК, опасността от рак. Ами за мозъка? Тиквата ти е особено уязвима на космическа радиация и има ограничена способност да се саморемонтира. От космоса затъпяваш, Шивоун.
— Не знаех…
— Убеден съм, че не си го знаела. — В спокойния му глас се долавяше новопоявила се твърдост. — Доказват го медицинските изследвания на самите работници на щита. Всяка година тук отнема десет години от живота ти. И въпреки това тия хора остават и работят тук до смърт.
— О, Бъд… — Тя импулсивно го хвана за ръцете. — Не съм тук да нападам хората ти, знаеш го. И не искам да се разделим.
— Но… — тежко рече Бъд.
— Но знаеш защо съм дошла.
Ставаше въпрос за корупция.
Земните счетоводители, умуващи над своите тежки електронни книги, бяха установили, че малка част от средствата и материалите, изтичащи в космоса, се отклонява — и че причината за това е там горе, на самия щит.
— Правителството не може да го пренебрегне, Бъд, даже да искаше. В края на краищата, ако това продължи, целият проект може да бъде изложен на риск…
— Мисли реалистично, Шивоун — прекъсна я той. — Не отричам кражбите. Но, божичко, погледни през прозореца. Тоя проект гълта съществена част от брутния продукт на цялата планета. Самият Крез не би могъл да отмъкне достатъчно, за да остане забележима следа. Трябва да го погледнеш в перспектива. Като процент…
— Не е това въпросът, Бъд. Помисли за психологическия ефект. Казваш, че хората ти тук правят жертви. Е, ние на Земята също се жертваме, за да финансираме строежа. И ако е открадната каквато и да е част от тези средства…
— Открадната — изсумтя той и се извърна от нея. — Шивоун, ти си нямаш и представа как стават нещата тук. На два милиона километра от дома, от семейството си. Да, тук аз спасявам планетата. Обаче искам да спася и родния си син.
Тя се вцепени. Никога не й беше казвал, че има син.
И тази мисъл отиде още по-далеч.
— И ти си замесен в това. И ти участваш в кражбите, нали?
Бъд не искаше да я погледне в очите.
— Виж — накрая отвърна той. — Има една фирма в Монтана. Те са купили стар ядрен ракетен силоз от военновъздушните и космически сили на Съединените щати, отдавна бракувана. Тия неща са били строени така, че да издържат на ядрен удар и екипажите им да могат да оцелеят седмици наред. Видях спецификациите. Ако се скриеш там долу, може да преживееш слънчевата буря.
— Даже щитът да се провали ли?
— Все пак е някакъв шанс — предизвикателно се сопна полковникът. — Но можеш да си представиш входната такса. Не разбираш ли? Тук горе аз с нищо не мога да помогна на Тод и неговите деца, не мога даже да изкопая дупка в земята. Обаче по тоя начин, просто като отклонявам съвсем нищожна част от бюджета на щита…
— И всички други тук ли го правят?
— Не всички. — Той я наблюдаваше. — Вече знаеш. Когато се върнем на „Аврора“, ще ти дам всички данни, които поискаш, до последния отклонен цент… Знам, че можеш да ме отзовеш на Земята за това.
— Това ще е самоубийство при положение, че ни остават само няколко месеца до целта.
Облекчението му беше очевидно.
— Но кражбите не могат да продължават — заяви Шивоун.
— Мисълта, че използвате средства за щита, за да спасите собствените си роднини, подрива доверието — а в момента доверието е достатъчно крехко. — Тя се замисли. — Трябва да извадим всичко наяве. Но твоите хора тук горе са далеч от семействата си във време на безпрецедентна криза и повечето от вас ще останете тук по време на самата буря. Трябва да сте сигурни, че е направено всичко възможно за защитата на роднините ви. Ще се погрижа за това. Смятайте го за аванс от заплатите ви. И ще се опитам да ги убедя да не ви предявяват обвинение, преди да сте спасили Земята.