Гласът се разнесе от въздуха. Малко неуверен, равен и без акцент; приличаше на женска версия на Аристотел.
— Добро утро, полковник Туук. Тук е Атина. Готова съм за първия си урок.
33
Ядрото
Раненото слънце утихна. За обикновен наблюдател можеше да изглежда, че не се е случило нищо, че полудялата планета изобщо не е идвала насам.
Което беше напълно естествено. Сложните вълни, които обливаха ядрото, щяха да достигнат върха на резонанса си след векове. Всичко това логично следваше от момента, в който едно метафорично камъче бе подхвърлено просто така в слънчева система на шестнайсет светлинни години разстояние.
Докато се разиграваха очакваните събития, на Земята се появяваха и изчезваха империи.
Когато една млада цивилизация преоткри идеите на отдавна изчезнала своя предшественица, започна епохална революция. За пръв път след античността европейските умове се обърнаха към слънцето не със страхопочитание, а с любопитство и аналитични умения. През 1670-а Исак Нютон разцепи слънчевата светлина с призма и създаде изкуствена дъга. Малко по-късно Джон Фламстийд, първият кралски астроном, използва Нютоновите закони, за да картографира движенията на планетите, и определи големината на слънцето и разстоянието до него. През 1837-а Уилям Хершел остави слънчевата светлина да загрее съд с вода и така измери мощността на звездата. През XX век астрономите използваха неутрино, за да проучват механизмите на най-дълбоките слънчеви недра.
Това бяха нов вид хора, за които слънцето се превърна в ежедневие, в експериментален екземпляр. И все пак те бяха също толкова зависими от неговата топлина и светлина, колкото и техните предшественици, които му се бяха кланяли.
И през цялото това време, дълбоко в сърцето на слънцето, нещо се движеше.
Започна в ядрото, както всички слънчеви процеси.
От мощния сблъсък с обезумелия великан преди две хилядолетия ядрото звънеше като камбана. Сега неговите сложни и взаимосвързани вибрационни модели най-после се сляха в концентрация, притежаваща почти толкова енергия, колкото удара на планетата. Тя се взриви под задържащия пласт на радиационната зона. И разбира се, както беше планирано, това се случи точно под незарасналата рана, пробита в зоната от преминаването на космическия гигант.
При изригването през радиационната зона се освободи част от енергията, съхранявана в този древен резервоар. И надве трети от пътя до повърхността тези енергии достигнаха тахолинията: границата между радиационната и конвенционната зона, над която слънчевата материя ври като вода в тенджера. Тахолинията беше мястото, до което стигаха най-дълбоките магнитни корени на активните зони. И пак в тахолинията, тази бурна граница, освобождаваха гнева си осцилациите на ядрото.
Опасващите слънцето магнитни канали се загърчиха като змии и незабавно започнаха да се издигат. Обикновено един магнитен канал стигаше до слънчевата повърхност за няколко месеца. Ала тези могъщи тороиди разблъскаха по-студената плазма над себе си само за няколко дни. И вълнението в по-дълбоките пластове на слънцето бе толкова силно, че след каналите се изля енергия, като въздух, излизащ от балон.
Магнитни канали изригват на повърхността дори в по-спокойни времена. Те образуват килим над фотосферата, кръпки от спирали, ивици и влакънца от плазма. И най-малкият такъв канал е огромен в сравнение със Земята. Издигащите се сега канали бяха чудовищни — те се извисиха над слънчевата повърхност и повлякоха след себе си струи плазма. Това мощно магнитно изригване се комбинира с потока на слънчева енергия и останала без такава, за известно време зоната в основата на тази магнитна гора стана по-тъмна от повърхността на звездата. Човешките очи и уреди видяха огромно слънчево петно, което разцъфна върху сияещото лице на слънцето.
Каналите, които се издигаха над повърхността, приличаха на гъсто растящи дървета, с корени, впити дълбоко под фотосферата. Те се оплитаха, усукваха, блъскаха и разкъсваха в опитите си да отделят енергия и отново да постигнат равновесие. Накрая два канала в сърцето на тази гърчеща се гора се кръстосаха като вълшебни пръчици, сляха се и се изпънаха. Освобождаването на енергия в гората наоколо беше катастрофално, вдигна обезумели струи от плазма и на свой ред накара други канали да се замятат още по-силно. Скоро цялата зона на бурята напълно промени вида си.
Магнитната гора освободи енергията си с водопад от събития и в космоса изригна мощен импулс от рентгенови и гама-лъчи и високоенергийни протони.