Разбира се, този междупланетен хор беше абсурден, ако се замисли човек. За това се бяха погрижили професор Айнщайн и неговите закъснения на светлинната скорост: когато чу, че другите са последвали примера й, Хелена беше изпяла последния стих. Ала това някак си нямаше значение и Бъд жадно продължаваше да пее, последван от няколко гласа, пръснати на десетки милиони километри един от друг:
Но докато пееше, съзнаваше безмълвното присъствие на Атина навсякъде около тях, присъствие, което не се издаваше дори и с дъх.
36
Залезът (III)
Тази последна вечер Шивоун Макгоран се намираше в малкия си кабинет в Евроиглата — крачеше нервно и се взираше в помръкналия Лондон.
Под затворения Купол се беше спуснала нощ. Но улиците бяха осветени. Чудеше се какво би могла да чуе, ако не бяха звукоизолиращите прозорци: смях, писъци, автомобилни клаксони, сирени, звън на строшено стъкло? Предстоеше им трескава нощ, несъмнено — малцина щяха да спят.
Тоби Пит енергично нахлу в кабинета й. Носеше малък мукавен поднос с две големи полиестерни чаши кафе и бисквити.
Шивоун признателно взе кафето.
— Ти си невъзпят герой, Тоби!
Той седна и си взе бисквита.
— Щом единственият ми принос в тази криза е да нося бисквити за кралския астроном, ще продължа да го върша до горчивия й край — даже да се наложи тайно да си вмъквам нещо за хапване. Ей, големи циции са тия еврократи!
Тоби изглеждаше приветлив и невъзмутим, както винаги. Той проявяваше типично британска сила на характера, помисли си Шивоун: кафе и бисквити, докато светът свършваше. Но й хрумна, че никога не й е говорил за личния си живот.
— Не ти ли се иска да си някъде другаде, Тоби? С някого…
Той сви рамене.
— Моят партньор е в Бирмингам при роднините си. Той е на толкова сигурно място, на колкото съм и аз.
Шивоун ахна: той? Още нещо, което не знаеше за него.
— Нямаш ли роднини?
— Сестра ми е в Австралия. Тя е под купола в Пърт с децата си. Не мога да направя нищо, за да им осигуря по-голяма безопасност. Иначе ние сме сираци. Всъщност работата на сестра ми може би ще те заинтересува. Тя е космически инженер. Разработваше космически асансьор. Нали знаеш, кабелна мотриса, издигаща се до геосинхронна орбита, като начин за пътуване в космоса. Засега всичките й проучвания са на хартия естествено. Обаче ме уверява, че било напълно осъществимо от техническа гледна точка. — Той направи физиономия. — Жалко, че нямахме такъв при строежа на щита — щеше да ни спести много гориво. Ами твоите роднини? Майка ти и дъщеря ти — в Лондон ли са?
Тя се поколеба, после поклати глава.
— Намерих им място в една неутринова обсерватория.
— В какво?… А, да.
Това всъщност бяха изоставени солници в Чешир. Всички неутринови обсерватории се намираха дълбоко под земята.
— За това ми спомена Михаил Мартинов от Луната. Разбира се, тази идея не беше хрумнала само на мен. Трябваше да използвам връзки, за да ги уредя.
Което бе в пълно нарушение на правилата на еврокрацията.
Премиер-министърът на Европа беше позволил на заместника си да се скрие в ливърпулския бункер, за да има поне два независими командни пункта. Но бе настоял цялото правителство, включително фигури като Шивоун, да остане в лондонската Евроигла, над земята. Всичко било въпрос на дух, твърдеше той: в този съдбоносен ден хората не бивало да виждат, че членовете на правителството използват правомощията си, за да си осигурят убежище.
Премиер-министърът можеше и да е прав по въпроса за духа — Шивоун не беше политик. Ала след дълга вътрешна борба установи, че не е способна да се подчини на принципа да не помагат на семействата си. И изпитваше още по-силно угризение, че се бе наложило да се възпротиви срещу Бъд и неговите герои на щита, след като те се бяха поддали на абсолютно същия импулс.
Тоби обаче едва ли щеше да я изпорти.
— Предполагам, че не си единствената. Но е жалко, че не може да си при тях. — Той се облегна на стола си и запали цигара. Изглежда, днес беше ден за нарушаване на правилата.