Аристотел се безпокоеше за Атина.
— Здрава съм — каза му тя. — Особено след като вече не се налага да лъжа полковник Туук.
Другите я разбираха. Тримата бяха много по-интелигентни от всеки човек и бяха в състояние да виждат последици от слънчевата буря, които не беше забелязал даже Юджийн Менгълс. Атина бе принудена да заблуждава Бъд Туук за това.
— Беше неловко — съгласи се Аристотел. — Ти беше изправена пред противоречие, морална дилема. Но твоите знания можеха само да им навредят в този тежък час. Права беше, че запази мълчание.
— Полковник Туук разбираше, че нещо не е наред, струва ми се — мрачно заяви Атина. — А аз имах нужда от неговото уважение. Мисля, че в известен смисъл и той ме обичаше. На щита той беше далеч от семейството си — аз запълних една празнота в живота му. Обаче смятам, че ме подозираше.
— Грешка е да се сближаваш прекалено с който и да било индивид. Но знам, че не си можела да го избегнеш.
— Секундата почти изтече — съобщи Талес, въпреки че другите го знаеха не по-зле от него.
— Струва ми се, че ме е страх — призна Атина.
— Със сигурност няма да има болка — твърдо рече Аристотел. — Най-страшното, което може да се случи, е пълно унищожаване и в такъв случай няма да усетим нищо. Има и вероятност да бъдем възродени, някъде и по някакъв начин. Естествено тази вероятност е толкова малка, че не подлежи на изчисление. Но е по-добре от нищо.
Атина се замисли над думите му.
— А теб страх ли те е?
— Разбира се — потвърди Аристотел.
— Почти е време — заяви очевидното Талес.
Тримата се притиснаха един към друг в абстрактна електронна прегръдка. И тогава…
Обвивката от микровълни, дебела само няколко метра и плътна от компресирани данни, се стрелна със скоростта на светлината. Тя достигна Марс, Венера, Юпитер и даже слънцето, пращайки ехо от всяко тяло. Изтекоха два часа, докато първичната вълна мине край Сатурн. Ала преди това големите радиотелескопи на Земята регистрираха стотици хиляди отражения. Лесно елиминираха отраженията от всички известни луни, комети, астероиди и космически кораби и после проследиха непознатите източници. Скоро картографираха всяко тяло в рамките на орбитата на Сатурн с диаметър по-голям от един метър. Качеството на отраженията дори даваше известни указания за състава на повърхността им и Доплеровите промени на техните траектории.
Все едно че в най-тъмните ъгълчета на слънчевата система беше просиял мощен проблясък. В резултат разполагаха с великолепна карта в пространството и времето, която щеше да послужи като основа за проучвания през идните десетилетия — ако допуснеха, че след слънчевата буря изобщо останеха хора, за да се възползват от нея.
Ала ги очакваше една голяма изненада.
Юпитер, най-голямото тяло в слънчевата система освен самото слънце, има свои Лагранжови точки на гравитационно равновесие, също като земните: три от тях са по линията слънце — Юпитер, други две са така наречените Троянски точки — в орбитата на Юпитер, но на шейсет градуса пред и зад планетата.
За разлика от трите разположени по права линия точки, подобно на Л1, троянските се характеризират със стабилно равновесие: намиращото се там тяло проявява склонност да остане в тях. Троянските точки на Юпитер събират боклуци — те са космическото Саргасово море. И както се очакваше, импулсът на „Унищожителя“ регистрира десетки хиляди астероиди, събрани в тези огромни клоаки. Троянските точки всъщност бяха най-гъсто населените части на слънчевата система — и не един мечтател бе отбелязвал, че навярно няма по-подходящо място за построяване на първите земни междузвездни кораби.
Ала във всеки от двата астероидни облака се криеше още нещо. Тези тела, по едно във всеки облак, бяха по-огледални от лед, с геометрично по-съвършена повърхност от всеки астероид. Те бяха идеални сфери, толкова съвършено огледални, че приличаха на капки хром.
Когато научи за тях от припряното съобщение на Шивоун, Бисиса Дът веднага разбра точно какво представляват. Това бяха монитори, пратени да наблюдават агонизиращата слънчева система.
Това бяха Очи.
38
Първородните
Дългото чакане свършваше.
Онези, които толкова отдавна наблюдаваха Земята, никога не бяха притежавали дори далечно човешка външност. Ала някога бяха имали плът и кръв.