После тази част от стената замъждука, угасна и показа пусто синьо небе. Един по един угаснаха и другите сегменти. Водещите се умълчаха.
03:10 (лондонско време)
Хората, които управляваха щита от борда на „Аврора 2“, разпечатаха пакетчета солени фъстъци.
Бъд Туук също си взе пакетче. Това беше стара традиция за късмет, която произхождаше от Лабораторията за реактивно движение в Пасадена. ЛРД винаги бе управлявала големите автоматични космически кораби на НАСА и беше осигурила главния персонал за този проект. Сега наистина имаха нужда от късмет, помисли си Бъд.
Един от големите стенни екрани показваше цялата Земя.
От контролната зала на Бъд, точно в центъра на щита, небесната геометрия изглеждаше проста. В Л1 щитът висеше между слънцето и Земята. Затова от гледна точка на полковника Земята винаги си оставаше пълна. Днес обаче, сякаш по даден знак, Луната заставаше между слънцето и Земята и плаваше през тунела от сянка на щита — тунел, близо четири пъти по-широк от самата Луна. Бъд дори различаваше по-дълбоката сянка, която Луната хвърляше върху Земята, широк сив диск, преминаващ над Тихия океан. Това поразително изравняване се виждаше на призрачна слаба светлина, защото щитът пропускаше съвсем малко слънчеви лъчи.
Когато се разрази бурята, осветеното лице на Луната проблесна миг преди ураганът от светлина да връхлети лицето на Земята.
Бъд незабавно се обърна към хората си. Обходи с очи редиците лица, онези в залата при него и другите, излъчвани от щита и Луната. Видя смаяни изражения, зяпнали усти. Винаги беше държал на строгата дисциплина, според стандартите, следвани от НАСА през осемдесетте години на управляеми космически полети. И сега тази дисциплина, тази съсредоточеност бе по-важна отвсякога.
Той докосна ларингофона си.
— Тук Контролна кула. Да се залавяме за работа, приятели. Да направим проверка. Оперативен център…
Роуз Делиа беше заобиколена от екрани — в този решителен ден Бъд й бе поверил цялостното оперативно командване на щита.
— Ясно, Контролна кула. Подложени сме на силна радиация, от ултравиолетови до рентгенови лъчи. Но засега се държим и Атина реагира.
Макар да се очакваше, че кулминацията на бурята ще е във видимия спектър на светлината, върху тях се изливаше и много енергия на по-къси дължини на вълните освен мощния взрив от предишния ден. Електронните елементи на щита бяха закалени по военните стандарти и хората също бяха защитени, доколкото бе възможно. Щеше да има жертви — и при щита, и при екипажа. Щеше да е мъчително, но бяха предвидили достатъчно осигуровки в структурата на щита, за да издържи.
Ала не можеха да направят нищо за Земята, Щитът беше предвиден да се справи с кулминационната енергийна бомбардировка във видимия и почти инфрачервения спектър, която скоро щеше да започне — това предварително облъчване с рентгенови и гама-лъчи щеше да премине през щита, сякаш той изобщо не съществуваше. Винаги бяха знаели, че ще се случи така: щитът беше плод на инженерство, а не на магия, и не можеше да отклони цялата светлина. Бе се наложило да направят тежки избори. Правиш каквото можеш и продължаваш напред. Но беше мъчително да седиш и да знаеш, че не можеш да окажеш помощ на Земята, абсолютно никаква.
— Добре — отвърна Бъд. — Комуникационна капсула, тук Контролна кула.
— Контролна кула, тук Комуникационна капсула — обади се Марио Понзо. — Готови сме, когато ни дадеш знак, Контролна кула.
— Да се надяваме, че засега няма да се наложи.
Марио, пилот на совалка между Земята и Луната, се беше записал доброволец, след като се бе запознал с Шивоун Макгоран по време на един от полетите й до Луната. Той отговаряше за комуникациите с поддържащите екипи, които бяха готови в закалените си скафандри да излязат навън в бурята. Бъд му бе дал позивната „Комуникационна капсула“. Подобно на „титлата“ на самия полковник, това беше терминология на НАСА, датираща от дните на първите полети към Меркурий, когато наистина се налагаше да комуникират с човек в капсула. Но всички знаеха какво означава и терминът имаше богата традиция. Марио също си имаше традиции: той бе човекът с най-дългата брада на щита, тъй като от суеверие отказваше да се бръсне в космоса.
Следващият.
— Докторе?
Бяха се опитали да се подготвят за радиацията. Всички работници и командири на щита бяха получили лекарства, противодействащи на радиоактивната токсичност, например свободни радикали, предпазващи от молекулярни поражения в ДНК, и химически вещества, които можеха да попречат на смъртоносното развитие от мутация към рак. За жертвите на радиация имаха запаси от замразен костен мозък и биологични агенти като интерлевкини — за да стимулират производството на кръвни клетки. Медицинските екипи бяха готови да се заемат с жертвите на смазване, налягане, топлина, изгаряне — все вероятни последици от физическите опасности на работата по щита. Медиците по необходимост бяха малко, но можеха да разчитат на диагностичните и лечебни алгоритми, заложени в Атина, както и на дистанционната помощ на специалисти от Земята и Луната, въпреки че никой не беше сигурен докога ще издържат връзките с родната планета.