Разбира се, че имаше. И не беше ли научил той това от Реджиналд Марион „Пап“ Мерил? Това, от което те боли, е дългът, в който си влязъл.
Но това, което те довършва, е лихвата.
— Можем ли да намерим още един такъв? — попита Кевин като посочи към портативния компютър, който стоеше отворен на бюрото му и хвърляше мистично обло петно светлина върху постлания на плота картон.
— Не знам — каза господин Деливън и се приближи до бюрото. Кевин стоеше зад него — пребледнял зрител. — Мисля, че ако се налага…
Той спря и погледна към екрана.
— Заредих текстообработващата програма и написах: „Бързата кафява лисица прескочи мързеливото спящо куче“7 — каза Кевин. — Само че на печатащото устройство излезе това.
Господин Деливън стоеше и четеше наум разпечатката. Усещаше ръцете и челото си много студени. На хартията пишеше:
„Дългът е това, от което те боли — помисли си той отново, — но те довършва лихвата.“ Последните два реда, гласяха: