— И пари ще ти дам. Няколко месечни заплати — той се засмя. — Света Мария знае какво прави.
Той извади от джоба на анцунга впечатляваща пачка сгънати на две петдесетолевки, превързани по средата с ластиче. Усмихна се пак и зъбите му пробляснаха като на хищник.
— Откъде имаш толкова много пари?
— Имам си бригада. Лепим плочки, фаянс, теракота…
Той й показа пачката и веднага я пъхна обратно в джоба на анцунга:
— Обаче да сме наясно, пари се дават за свършена работа. И да няма „не правя такива неща“, „не съм такава“, „не искам в дупето“… Каквото аз поискам, това е. В три войни съм воювал, сега искам да живея, разбра ли?
Маги също искаше да живее, но неговото живеене и нейното живеене нямаха нищо общо. По принцип тя смяташе, че сексът е нещо, което се случва от само себе си, нещо естествено и задължително като ходенето да тоалетната, но в този случай не беше така. А Света Богородица нямаше нищо общо. Знаеше ли изобщо, горката, за какво използват празника й? Мъжът не я докосваше, стояха поне на крачка разстояние един от друг, но тя имаше чувството, че нещо я натиска надолу, мачка я и иска да я повали, за да стъпи върху й. Ей така просто да стъпи. Защо? Защото е мъж? Каква глупост! Не й беше непознато. Беше се изнесла от къщи веднага след като завърши училище, защото нещо подобно излъчваше баща й. Напояваше въздуха с мъжката си надменност и не понасяше чужда воля, която да не успее да прекърши. Проблемът беше на майка й. Тя си го беше избрала, тя си носеше отговорността да е с него. За този тук Маги бе плячка. Награда за това, че е воювал. Нямаше никакво намерение да бъде спечелена.
— Не — тихо отсече тя.
Мъжът я погледна в очите. Стори й се, че е на колене, а той се е изправил пред нея с опрян в слепоочието й пистолет. Сигурно така е гледал враговете си преди да натисне спусъка. Наоколо нямаше никого освен хвърчащите по кръговото автомобили, но Маги не се уплаши. Дори забрави, че се страхува да не е бременна. Очите им се срещнаха. Той не издържа погледа й, наведе глава и отстъпи крачка назад като победен тигър. И в отстъплението имаше нещо толкова гнусно, колкото й в предложението му. Нещо подло и страхливо, нещо, което вероятно представляваше неговия инстинкт за самосъхранение. Чак до такива глобални изводи Меги не стигна. Тя усети само, че е готова да го разкъса и да го разхвърля на парчета по уличното платно. И да се наслаждава как колите ще мачкат парчетата.
— Мръсница — процеди той през зъби. — И душицата ти е мръснишка.
Завъртя се на пети и бързо се отдалечи към булеварда.
Маги посегна към чантичката си, но се сети, че няма повече цигари. Ами сега? Гаджето й беше типичен представител на мъжката раса и кажеше ли му, че може да е бременна, сто на сто ще хукне да се прави на мъж, да се жени и изобщо да върши всякакви простотии. Другият вариант беше да направи аборт без да го уведомява, но това означаваше да се прости даже с мисълта за нови ботуши. Ами ако роди момче? Какво ще го прави? Ако не се изврати като тоя, в най-добрия случай ще тръгне да спасява света и ще го убият като сина на жената, чиито празник е днес. Горкичката, какво е изтърпяла! Господи! Днес живите отбелязват смъртта й като нещо прекрасно. Може ли да се празнува нечия смърт? Може, защото е избавление, помисли си Маги и седна на пейката под навеса на спирката. Ще си карам със старите ботуши, реши тя, а автобусът се зададе иззад ъгъла, сякаш й каза „Да“.