Занесъл слугата изгорялата птица на съветниците. Те се разсърдили.
— Защо си овъглил така птицата?
Слугата отговорил:
— Там в колибата имаше една жена, ума ми взе. Нито виждах, нито разбирах нещо, затова изгорих птицата.
Разбързали се съветниците със свитата си. Качили се на конете и препуснали. Искали по-бърже да видят хубавицата.
Пристигнали те и слезли от конете недалеч от колибата. Извадил селянинът пръстена, обиколил конете и пред всеки кон се появила торба с овес и ситна слама. Обиколил ги още веднъж и празните торби изчезнали.
Спрял се той, сложил пръстена на земята, появила се трапеза. Ядене и пиене имало за всички гости, а ястията не преставали да се редуват на масата.
Почудили се съветниците: ни къща, ни слуги, а откъде се взема всичко това? Излязла после дъщерята на слънцето и съвсем взела ума на съветниците. Зетят на слънцето нагостил чудесно всички гости и ги изпратил.
Върнали се съветниците при царя, а той ги попитал:
— Как ви нагости моят поданик?
Разказали му те как са ги гощавали, как всичкото ядене без огън се приготвяло, а за жената казали, че по-голяма хубавица не са виждали.
— Такава жена, господарю, не неговата колиба, а вашия палат трябва да краси — добавили те.
— Но как да му я отнема? — попитал царят. — Каква причина да намеря?
— Извикайте го и му заповядайте да донесе златното руно, което се намира у слънцето. Той ще отиде, но жив няма да се върне и жена му ще бъде ваша.
Царят извикал веднага селянина и му рекъл:
— Ти трябва да намериш и да ми донесеш златното руно, което е у слънцето!
Натъжил се зетят на слънцето и се оплакал на жена си:
— Царят иска да му донеса златното руно, което е у слънцето.
Жена му казала:
— Какво си се разтъжил? Трябваше по-рано да мислиш, а сега нямат полза от това. По-добре ставай и тръгвай на път.
Дала му тя белег за близките си и го изпроводила. Тръгнал зетят на слънцето на път.
Вървял той дълго, минал много страни, цялата суша прекосил, всичките земи под слънцето. Вървял, що вървял и стигнал там, където живеят слънцето и месецът.
Слънцето било излязло вече да осветява света, а месецът си бил в къщи. Посрещнал той зетя, познал го по белега, който му дала жена му, зарадвал се, приел го сърдечно. След това отишъл да зарадва майката.
— Зетят ни е дошъл.
Почнали те да го разпитват какво го води при тях.
Разказал им зетят всичко, което му се било случило, а месецът рекъл:
— Слънцето скоро ще се върне. Само че няма да можеш да издържиш топлината му, ще изгориш.
Превърнал го той на игла и я забол на стълбата. Надвечер слънцето се завърнало.
— Усещам миризма на човек — казало то.
— Какво приказваш! — разсърдил се месецът. — Какъв човек може да има тук? Ти си обикалял света и навярно ти си донесъл със себе си тази миризма.
После добавил:
— А какво ще направиш, ако нашият зет наистина е дошъл тук, ще го изгориш ли?
— Не, не — отговорило слънцето, — само ще го погледна, да видя какъв човек е нашият зет.
Месецът превърнал иглата пак на човек и го представил на слънцето. Поздравило слънцето зетя си и го попитало какво го води при тях.
— Царят иска да ми отнеме твоята дъщеря. Чул, че ти имаш златно руно, и ме изпрати за него; ако не му го занеса, ще вземе жена ми.
— Не се безпокой — обнадеждило го слънцето, — хайде да отидем в моята градина, първо да си починеш.
Отишли в градината. Тя била прекрасна. Едни дървета били отрупани вече с плод, други още цъфтели, трети току-що били напъпили, а на четвърти листата вече капели.
Гостът много харесал градината, разхождал се из нея, любувал й се и й се възхищавал.
Слънцето му казало:
— Остани тук, почини си, а обед ще ти донесат вълкът и Илия Гръмовержец.
Изгладнял зетят на слънцето, седнал и зачакал обеда.
Появил се вълкът и сложил трапезата. Дошъл Илия Гръмовержец и почнал да носи ядене и пиене.
А зетят на слънцето държал в ръцете си тояга. Дръпнал той настрана, вълка и му рекъл:
— Спомняш ли си как цели четири години пасох овце и през всичкото време не изгубих нито една овца, а ти изскочи изневиделица тъкмо в деня на подялбата и ми грабна една? Защо направи това?
Че като почнал да го налага с тоягата! Удрял, удрял, докато не му олекнало.