Готвачът схванал играта. Съвзел се и изтичал навън. Подир малко се върнал със злополучния крадец под мишка. Врачувачът се изпъчил и, сочейки птицата, извикал:
— Ето го крадецът! Заповядай да го заколят и изкормят. В него ще намерите пръстена.
Кралят погледнал, погледнал — не вярва:
— Добре! Да идем в готварницата и да видим с очите си право ли говориш.
Отишли. За миг отрязали главата на клетия пуяк, за два мига го оскубали и изкормили. И ето ти на! — намерили вътре пръстена.
Кралят се усмихвал и се чудел, принцесата сияела и подскачала, а повече от всички се радвали тримата готвачи. Кралят наградил по кралски врачувача и всякак го уговарял да остане в двореца, че може пак да му потрябва неговата помощ.
Ала Рачо клател глава и си мислел: „Да не изкушавам повече късмета си. Досега вървеше наспоред с мен… Ама всичко е изменчиво на този свят — може да се обърне колелото.“ — И отказал. Прибрал си в торбата щедрата крал ска награда и дебелата книга и се запътил към родното село.
Пристигнал и първом се отбил при даскала.
— Благодаря ти, учителю, за учените съвети! Наистина, както ти каза, така и излезе: в книгата е написано всичко, що е било и що ще бъде. Мъдра книга!
— Ами че ти беше, който така говореше — отвърнал зачуденият учител.
— Мигар аз? — Е, може и тъй да е! Пък сега ще си ида дома, ще заключа книгата в раклата и вече с пръст не ще я побарам. Защото, който веднъж е усетил примката на врата си и е останал жив, втори път не ще се даде да го бесят.
Учителят нищо не разбрал от тия приказки и пак по вдигнал рамене.
А Рачо-Дългокрачо (защото той вече няма да става врачувач, нали?) се прибрал дома. Сложил мъдрата книга в раклата и я заключил с голям катинар. След всички тия преживявания той вече не искал никъде да ходи: стегнал къщата, оженил се и челяд навъдил, ала никога пред никого зъб не обелил да каже откъде му е дошло туй богатство. Пък може би в предсмъртния си час се е изповядал пред кюрето…
А ако някой знае от Рачо повече лъжи — нека приказката да продължи.