Графът-нерез
Словенска народна приказка
Имало едно време една богата графиня. Тя била бездетна, а пък много и се искало да си има деца — по цели дни тъгувала и си поплаквала. Веднъж край замъка и минало едно стадо свини с малки прасенца. Видяла ги тя и си въздъхнала: „Ах, да можех и аз да си родя една рожба — рекла си тя, — пък ако ще би и прасенце да бъде.“
Дочула я една магьосница и сторила магия: не минала и година, родила графинята, ама какво? — не детенце, а прасенце. Раснал младият граф, пораснал, по човешки говорел, ала целият бил покрит с четина, пък и навиците му били такива едни — свински. Като станал момък на възраст, рекъл на майка си:
— Майко, ще ми се да се оженя. Намери ми невеста!
„Каква булка за такъв ерген?“ — замислила се графинята. Ала той много настоявал и най-сетне тя отишла в колибата на един беден изполичар, който имал три дъщери за женене, да сватоса най-голямата за сина си.
Не се искало на родителите да дават чедото си за жена на нерез, ама като си помислили, че ще стане графиня, ще живее охолно, пък и те покрай нея ще поминуват — съгласили се.
За венчавката надошли много знатни гости. Седнали после всички на дълга трапеза пир да пируват. Младоженецът бил весел, шегувал се, танцувал — както е редно на сватбата си да се веселиш! Привечер той се измъкнал, без никой да го забележи, отишъл на двора, та се пльоснал в локвата. Овъргалял се до уши в кал, а после се върнал и се изтрил о сватбената рокля на булката.
Гостите започнали да му се присмиват и да го корят. Пък младоженката се ядосала и изтърсила пред всички:
— Мъжът ми е свиня и свиня ще си остане!
Омъчнил се младият граф, като чул тия думи. Оставил яденето и пиенето и седнал в къта жален-печален. Вечерта, когато дошло време младоженците да се приберат в отредената им стая, графът-нерез се препречил на вратата и рекъл на булката:
— Върви си у вас! Не си ти жена за мене.
Засрамила се булката, разплакала се и си отишла в бащиния дом.
Минала година. Графът пак замолил майка си да му намери невеста. Отишла графинята при същите хора да иска втората дъщеря за жена на сина си. Дълго се опъвали селяните, накрай — склонили.
Вдигнала се пак тежка сватба. Насред веселбата младоженецът сторил същото, а булката повторила думите на сестра си, че мъжът и е свиня и такъв ще си остане. Вечерта графът-нерез и нея изпъдил.
Подир още една година синът пак започнал да моли майка си да го ожени. Тя се дърпала, придумвала го да се откаже от тая си мисъл, ала той се ядосал и я заплатил, че ако не му намери невеста, камък на камък няма да остави от замъка. Е, нямало как — отишла графинята за трети път в сиромашката селска колиба да иска най-малката дъщеря за снаха. Родителите и дума не давали да се издума.
— Посрами ни и двете щерки, а сега пък иска и третата! — отказвали те.
Тогава най-малката се намесила:
— Какво пък, и той е човек! По човешки мисли и говори. Зла орисница го е орисала да има такъв свински образ. Затова трябва да го жалим, а не да му се присмиваме.
Щом е тъй, родителите се съгласили. Направили сватбата. Надошли още повече гости. Всички искали да видят какво графът-нерез ще направи с третата си жена. Привечер пак младоженецът отишъл, та се овъргалял в локвата, а после се изтрил о роклята на булката си.
Гостите започнали да го подиграват и корят; някои дори юмрук вдигнали. Ала булката им рекла:
— Той ми е мъж и може да прави с мене каквото си ще! Вие не се месете в чужди работа!…
Обидили се гостите, тръгнали си без време. Пък графът-нерез се развеселил още повече. Пили, гуляли до среднощ. Когато младоженците отишли в определената им стая, графът-нерез съблякъл свинската си кожа и пред изумената булка застанал млад мъж, хубав — да му се ненагледаш!
На заранта щастливата невеста изтичала при свекърва си и се похвалила как нощем графът-нерез съблича свинската кожа и се превръща в такъв хубав рицар, какъвто няма втори на света. Камък паднал от сърцето на графинята. Много и се прищяло да види и тя така сина си, да му се порадва. Молила снаха си, молила — дни наред. Ала невестата не скланяла — страх я било да не се разсърди мъжът и. Най-сетне — отстъпила. Една вечер графинята се скрила под леглото на младите. Като заспали те, тя взела кожата и си излязла. Запалила голям огън и хвърлила кожата в него.
Събудил се на заранта младият граф, потърсил свинската кожа и се развикал:
— Какво направихте, нещастници! Майка ми не биваше да ме вижда в човешки образ. Сега аз не мога да остана вече тук. А пък ти, жено, ще ме намериш тогава, когато преминеш пешком през седем планини и седем долини. Много мъка ще видиш, река от сълзи ще изплачеш, докато ме дириш.