Като рекъл така, сякаш вдън земя потънал. От мъка графинята се поминала. Невестата останала сама да кукува в замъка. Един ден тя се приготвила за път и тръгнала по широкия свят да дири мъжа си. Лесно се приказва така, трудно се пътя изгазва. Ходила тя, бродила по гори и пущинаци, през планини и равнини. Дошла най-сетне до една долина, а насред нея — светъл дворец. Там живеел Лекият Повей, що люлее лете зрелите жита. Разправила му невестата мъката си и го попитала, като скита така по земята, не е ли виждал нейния мъж.
— Млад съм още — отговорил и вятърът. — Не съм го ни виждал, ни чувал твоя мъж. Иди при по-големия ми брат — Силния Вятър, що кърши гората. Той повече броди, може да ти помогне.
На раздяла той и дал един орех, като и поръчал да го счупи, когато и дотрябва помощ.
Поблагодарила му невестата за съвета и подаръка и тръгнала на път без път да иде при Силния Вятър. Много се напатила горкана, много сълзи проляла. Накрай стигнала до върха на една висока планина. Там в една кула живеел Силния Вятър. Разправила му своята мъка и неволя.
— И аз нищичко не зная за мъжа ти — отговорил и Силният Вятър. — Ала иди при най-големия ми брат — Бурния Вятър, що вдига вълни в морето и си играе с корабите като с тресчици. Той вредом скита, всичко знае.
Като и рекъл тъй, Силния Вятър и дал един орех и й заръчал да го счупи, когато се намери в беда.
Тръгнала клетата невеста да дири Бурния Вятър. Пътят бил още по-труден: камъните и изранили краката, драките и изпокъсали дрехата, слънцето я чернело, дъждът я белел. Много се настрадала, докато стигне до една висока-висока канара, а на върха и — камен замък. Там живеел Бурния Вятър.
— Знам те аз, зная и твоята мъка — рекъл и той, когато му разправила всичко, що препатила. Ще те завела при мъжа ти. Само, че утре той се жени за друга. А сега вземи тоя орех. Счупи го, когато се намираш в най-голяма беда.
Преспала невестата в замъка на Бурния Вятър, а рано на ранина той и дал ботушите си — една крачка като направи, изминава път за три дни. Тръгнали те да вървят. Много ли, малко ли вървели — пристигнали тъкмо когато графът излизал от черквата с новата си булка. Като го видяла, клетата невеста едва не примряла. А пък мъжът и не я познал — толкова била почерняла и изпосталяла. Качил се той с младоженката в кочията и конете препуснали. Спуснала се невестата подире му и макар, че без душа останала, сварила да види къде влязъл — в един голям и хубав дворец.
Тъкмо кършела ръце невестата и се чудела какво да прави, излезнал началникът на слугите да огледа всичко ли е наред. Помолила му се невестата да я вземе на каква да е работа. Съгласил се началникът — главил я за свинарка. Останала тя да живее във вонящия свинарник. Тихичко нощем си поплаквала, мъчела се — само да бъде по-близко до мъжа си, да го зърва поне от време на време. Ала колкото пъти го видела, толкова по-тежко и ставало на сърцето. Най-сетне не могла да изтрае мъката и строшила ореха, що и бил дал Лекият Повей. Из ореха се изтърколил пръстен с такъв драгоценен камък, че като засвяткал, всичко наоколо осветил, в гостната стая на господарите сякаш слънце заиграло.
Разпратила графинята слугите си да разберат откъде иде тоя светлик. Един от тях надзърнал в свинарника и видял чудния пръстен на ръката на свинарката. Отишъл веднага, та казал на господарката си. Извикала тя свинарката и я попитала:
— Колко искаш за тоя пръстен?
— Не ми е за продан, господарке — отвърнала свинарката.
— Ще ти дам за него цяла торба жълтици — настоявала графинята.
Свинарката не се съгласила. Ала казала, че ще го даде даром, ако графинята и позволи да прекара една нощ в спалнята на графа.
Помислила, помислила графинята, накрай се съгласила — много и се искало да има тоя пръстен.
През нощта свинарката влязла в стаята на графа и го заварила, че спи. Будила го тя, будила, плакала и разправяла своите неволи, ала той не се събудил, защото графинята му била насипала в кафето сънотворен прашец. Плакала клетницата цяла нощ, а когато се разденило — прибрала се в свинарника. Толкова била омъчнена, че привечер счупила и втория орех. Из него изпаднали златни обеци с такива камъни, че светликът им като слънце заиграл из стайте на двореца. Досетила се графинята откъде иде тая чудна светлина и право в свинарника. Като видяла обеците, рекла:
— Ще ти дам двореца с всичката му наредба, ако ми дадеш тия обеци.
Невестата и отговорила, че ще и отстъпи обеците само ако прекара още една нощ в спалнята на графа. Склонила графинята — само и само да получи обеците.
И пак свинарката проливала горчиви сълзи цяла нощ, плакала и разправяла патилата си. Ала графът спал като заклан, защото графинята пак му била сипала в кафето сънотворен прашец.