Нея нощ в съседната стая спял един приятел на графа, който му бил дошъл на гости. Плачът и вайкането на свинарката го разбудили. На заранта той попитал графа защо цяла нощ графинята е плакала и нареждала. Графът веднага се сетил, че това ще да е била първата му жена. И тъй като го боляла главата, както прежната заран — разбрал, че графинята му е сипала в кафето сънотворен прашец, та да не се разбуди.
А свинарката се прибрала при свинете и от мъка не можела да си намери място. Опротивял и животът и всичко, па строшила и третия орех — да става, каквото ще! Из него изпаднала една дреха — ама каква? — цялата обшита със сърма, Маргарит и драгоценни камъни. Такъв светлик изпущали те, че целият град се окъпал във вълшебна светлина.
Графинята начаса изтичала в свинарника и ахнала от почуда: такава хубава дреха никой дотогава не бил виждал. За нея графинята била готова да даде цялото графство — само и само да я има. Ала свинарката клатела глава: не и не! Виж, ако господарката и позволи да прекара и третата нощ в спалнята на графа — ще и отстъпи дрехата. Графинята и този път се съгласила.
На вечерята графът уж без да иска бутнал свещника, та угасил свещта. В тъмното бързо разменил чашките с кафе — дал своята на графинята. Сънят повалил графинята още на масата и спала тя непробудно чак до късно сутринта.
А графът се прибрал в спалнята си и зачакал. Ето че след някое време вратата се отворила и влязла първата му жена. Той се зарадвал много. А когато се разденило, поканил в двореца най-мъдрите люде на града и им казал:
— Преди някое време загубих ключа от съкровищницата си. Дирих го, дирих го — никъде не го намерих. Накрай си направих нов. И ето че сега изгубеният ключ се намери. Имам вече два ключа, пък повече от един не ми трябва. Какво ще ме посъветвате вие, мъдри люде, кой да оставя — стария или новия?
Всички казали, че старият е по-добър, старият е истинският — него графът да запази.
Тогава графът разправил на домашните си всичко, както е било, сбогувал се и заминал с първата си жена за родния замък. Там двамата си заживели спокойно, народили им се много деца и дочакали всички да ги оженят, та и на внуци да се радват.