— Татко и мамо, благословете ни! Тази ще бъде моята жена, вашата снаха.
Макар че родителите много се зачудили, откъде синът им е довел невеста, съгласили се. Защото те така му били обещали: да го оженят за оная, която той сам си избере. И понеже всичко било готово, направили сватбата още същата нощ.
Щастливо и безгрижно преживели младите цели седем години. Ала ето че един ден старият крал умрял и синът му седнал на престола. Направили погребение, както подобава: от цялата царщина надошли най-знатните люде, а с тях и тяхната челяд. Край ковчега се изредили всички хубавици и всички си бършели очите с копринени кърпички, защото така е редно. Само една черноока красавица с огненочервена коса не проронила сълза, не оплаквала покойника, ами през цялото време гледала само младия крал. Той забелязал това и му станало приятно, защото тя била много хубава. Скришом и се усмихнал, макар да бил опечален от смъртта на баща си.
И ето погребалната върволица тръгнала към гробището. Подир ковчега вървял младият крал под ръка с жена си. Когато минал покрай червенокосата хубавица, погледите на двамата се кръстосали и нещо трепнало в сърцето на младия крал. „Колко е хубава тая мома!“ — помислил си той. — „Много ми харесва!“
Изведнъж самодивата се заплела в роклята си и без малко щяла да падне, ако не я бил задържал.
— Я вижте, колко е дълга роклята на кралицата! — пошушнал някой.
И наистина!… Само че никой, дори и мъжът и, не забелязал, че младата кралица се била смалила.
Както и да е! Погребали стария крал и всички се върнали в двореца да хапнат и пийнат „за бог да прости“, както е обичаят. Насядали на трапезата. А червенокосата хубавица се изхитрила, та седнала до краля. Нему не му било неприятно това съседство. Дори си позволил да докосне скришом ръката и под масата. А когато подир някое време се обърнал на другата страна да каже нещо на жена си, гледа — нея я няма. Тя се била превърнала пак в мъничка самодива и се измъкнала тихичко под масата между нозете на гостите, без никой да я забележи.
Разтичали се слуги и придворни да я дирят — напразно. Кралицата сякаш вдън земя пропаднала.
Минало се, що се минало, кралят се утешил и взел за жена червенокосата. Ала и три дни не преживял щастливо с нея. Тя излязла много алчна и сприхава. Първом поискала от мъжа си да и купи легло, обковано със злато и безценни камъни!… Днес иска едно, утре друго — все такива скъпи и чудни неща, каквито едва ли някой друг имал. А ако се случи кралят да не може да и задоволи желанието, ще му трие с дни сол на главата: та какъв си ти такъв крал, значи, щом не можеш за жена си да сториш това и това…
Траял кралят, преглъщал — накрай не изтраял и изгонил несносната си жена. И чак сега разбрал каква грешка бил сторил. Затъгувал, завъздишал по мъничката вълшебница, място не можел да си намери, животът му опротивял. Всяка вечер, щом месечината надзърнела иззад върхарите на липите, отивал той в гората. Викал, плачел, молел се да се покаже от нейде самодивата и се завръщал чак призори още по-тъжовен, още по-печален. Така я търсил той всяка вечер много години наред, докато съвсем се състарил, побелял и грохнал. Ала мъничката самодива никога вече не откликнала на неговите сълзи и молби…