Братя Грим
Сложи-масичка, златното магаре и скочи-тояга
Отдавна, много отдавна живял един шивач, който имал трима сина и една коза. И тъй като всички се изхранвали само с нейното мляко, трябвало да я гледат добре и затова всеки ден я водели на ливадата да пасе. Редували се синовете един след друг.
Веднъж големият син я завел на гробищата, където шумата била най-хубава, и я пуснал да пасе и да тича на воля. Стъмнило се и трябвало да се прибират. Той я попитал:
— Сита ли си, козичке?
Козата изврещяла:
— Нима трябва да се пита?
пасох много и съм сита.
Ме-е, ме-е!
— Да се прибираме тогава — рекъл момъкът, хванал края на въжето й, завел я в кошарата и я вързал.
— Напаса ли се козата? — попитал старият шивач.
— Нима трябва да се пита. Паса много и е сита — отвърнал синът.
Но бащата решил сам да се увери. Отишъл в кошарата, погалил милото добиче и попитал:
— Сита ли си наистина, козичке?
Козата изврещяла:
— Това ли трябваше да чуя! — викнал шивачът, изтичал вкъщи и рекъл на момъка:
— Защо лъжеш, че козата е сита? Оставил си я гладна.
Разгневил се, грабнал дървения аршин от стената, набил сина си и го изгонил.
На други ден дошъл ред на средния син. Избрал той място до градинския плет, където шумата била най-хубава, и козата опасла всичко. Стъмнило се и трябвало да се прибират. Попитал я:
— Сита ли си, козичке?
Козата изврещяла:
— Нима трябва да се пита?
Пасох много и съм сита.
Ме-е, ме-е!
— Да се прибираме тогава — рекъл момъкът, завел я у дома и я вързал в кошарата.
— Напаса ли се козата? — попитал старият шивач.
— Нима трябва да се пита? Паса много и е сита — отвърнал синът.
Шивачът не му повярвал, отишъл в кошарата и попитал:
— Сита ли си наистина, козичке?
Козата изврещяла:
— Злодей! — викнал шивачът. — Оставил гладно кроткото добиче!
Изтичал вкъщи, набил момъка с аршина и го изгонил.
Дошло ред на малкия син. Решил той добре да свърши работата си, потърсил гъсти храсти с хубава шума и пуснал козата да пасе. Стъмнило се и трябвало да се прибират. Попитал я:
— Сита ли си, козичке?
Козата изврещяла:
— Нима трябва да се пита?
Пасох много и съм сита.
Ме-е, ме-е!
— Да се прибираме тогава — рекъл момъкът, завел я в кошарата и я вързал.
— Напаса ли се козата? — попитал старият шивач.
— Нима трябва да се пита? Паса много и е сита. — отвърнал синът.
Не повярвал шивачът, отишъл в кошарата и попитал:
— Сита ли си наистина, козичке?
Злобното добиче изврещяло:
— Ей, че лъжливо котило! — викнал шивачът. — Кой от кой по-мързелив! Но няма да ви позволя да се подигравате с мене!
Кипнал от гняв, изтичал вкъщи, напердашил здравата с аршина клетия момък и го изхвърлил през вратата.
Останал старият шивач сам с козата. Отишъл на другата сутрин в кошарата, погалил козата и рекъл:
— Ела, милото ми добиче, аз ще те водя на ливадата.
Хванал края на въженцето й и я завел сред зелени храсти и млади фиданки, каквито козите много обичат.
— Яж сега, колкото ти душа иска — рекъл й той, оставил я да пасе до вечерта и накрая попитал:
— Стига ли ти, козичке?
Козата изврещяла:
— Нима трябва да се пита?
Пасох много и съм сита.
Ме-е, ме-е!
— Да се прибираме тогава — рекъл шивачът, завел я в кошарата и я вързал.
Ала на излизане се обърнал още веднъж и рекъл:
— Сега най-сетне наистина си сита!
Но козата показала и пред него лошотията си и пак изврещяла:
Чул това шивачът, сепнал се и разбрал, че без причина е изпъдил синовете си. И викнал:
— Чакай ти, неблагодарна твар! Малко ти е да те изгоня. Ще те наредя така, че да не смееш вече да се мернеш пред почтени шивачи.
Изтичал вкъщи, взел си бръснача, насапунисал главата на козата и я обръснал така, че кожата й станала гладка като длан. И понеже си помислил, че ще й направи голяма чест, ако я удари с аршина, грабнал камшика и я напердашил. Изплашила се ужасно козата, скъсала въженцето и побягнала.
Останал шивачът сам-самичък вкъщи и се затъжил за синовете си, но никой не знаел къде са отишли.