Обядът мина чудесно. Уилбриъм й разказа за живота си в Източна Африка. Описа й лова на слонове и от вълнение по гърба на девойката полазиха тръпки. Когато приключиха с обяда, той настоя да я отведе до дома й с такси.
Нейната квартира беше близо до Нотинг Хил Гейт. Щом пристигнаха, Фрида проведе кратък разговор с хазяйката, сетне се върна, взе Уилбриъм и го отведе на втория етаж. Обитаваше мъничка спалня и всекидневна.
— Станало е точно така, както предположихме — съобщи му тя. — Един човек дошъл тук в понеделник сутринта, за да провери нещо във връзка с прокарването на нов електрически кабел. Казал на хазяйката, че в моята стая имало някаква повреда. Престоял тук известно време.
— Покажете ми сандъка на баща ви!
Фрида му показа обкован с месинг дървен сандък.
— Вижте! — Тя повдигна капака. — Празен е…
Военният кимна замислено.
— Не пазите ли на друго място документи?
— Сигурна съм, че не. Майка ми държеше всичко тук.
Уилбриъм разгледа внимателно вътрешността на сандъка. Неочаквано възкликна:
— Тук подплатата е срязана! — Той внимателно пъхна ръка и заопипва. Чу леко издайническо шумолене. — Нещо се е плъзнало през цепката и е попаднало под подплатата!
След минута той извади ръката си. Държеше къс хартия, сгънат няколко пъти. Разтвори го върху масата. Фрида надникна зад рамото му.
— Само знаци, от които нищо не може да се разбере! — измърмори разочаровано тя.
— Дявол да го вземе, написано е на суахили! — извика развълнувано майор Уилбриъм и поясни: — Суахили е източноафрикански диалект.
— Колко интересно! Ще можете ли да го прочетете?
— Предполагам. Но това е много странно! — Той отнесе листа при прозореца.
— Нещо важно ли е? — попита нетърпеливо Фрида.
Уилбриъм го прочете два пъти и се върна при нея.
— Е — каза той, като се засмя, — ето го вашето скрито съкровище!
— Скрито съкровище? Не може да бъде! Искате да кажете испанско злато, потънала галера или нещо подобно?
— Може би не чак толкова романтично. Но пак става дума за богатство. Този документ посочва къде се намира таен склад на слонова кост.
— Слонова кост! — удиви се девойката.
— Да, нали знаете, от слонове… Броят на слоновете, които човек може да убие се ограничава от закона. Някакъв ловец на слонове е нарушил този закон много сериозно. Властите са били по следите му и той складирал слоновата кост на тайно място. Количеството е огромно и са дадени доста ясни указания как да се стигне до него. Вижте, двамата трябва да отидем и да го потърсим!
— Искате да кажете, че наистина става дума за много пари?
— Ще имате едно чудесно малко съкровище.
— Но как се е озовал този документ сред вещите на баща ми?
Уилбриъм сви рамене.
— Може би онзи човек е бил на смъртно легло или кой знае какво му се е случило. Може би го е написал на суахили за по-сигурно и го е дал на баща ви, който изглежда се е сприятелил с него. Баща ви не е могъл да го прочете и не му е придавал значение. Това са само мои предположения, но смея да твърдя, че навярно не са много далече от истината.
— Колко вълнуващо! — въздъхна Фрида.
— Въпросът е какво да правим с този ценен документ — продължи Уилбриъм. — Не ми се иска да го оставим тук. Те може да се върнат, за да го потърсят отново. Сигурно не бихте ми го поверили?
— Разбира се, че ще ви го поверя! Но… няма ли да е опасно за вас? — Тя се запъна от вълнение.
— Аз съм костелив орех — заяви мрачно Уилбриъм. — Не бива да се безпокоите за мен. — Той сгъна листа и го сложи в бележника си. — Мога ли да дойда да ви видя утре вечер? Дотогава ще съм измислил план за действие и ще съм намерил на картата ми описаните места. Кога се прибирате вкъщи?
— Към шест и половина.
— Решено! Ще поговорим и после ще ви заведа на вечеря. Трябва да го отпразнуваме! И така, до скоро! Ще се видим утре в шест и половина.
На следващия ден майор Уилбриъм пристигна точно в уречения час. Позвъни на входа и попита за госпожица Клег. Отвори му прислужницата.
— Госпожица Клег ли търсите? Тя не е вкъщи.
— О! — Уилбриъм не помоли да влезе и да я почака. — Ще дойда пак след малко — каза той.
Повъртя се известно време на отсрещния тротоар. Очакваше всеки миг да види как Фрида бърза към него. Минутите летяха. Стана седем без четвърт. Сетне седем. Седем и четвърт. Фрида все още я нямаше. Чувство на безпокойство обзе Уилбриъм. Върна се при къщата и отново позвъни.