— О, да. Но колкото и да си напрягам мозъка, не мога да си представя по какъв повод би могъл да напише тези думи.
— „Точно преди Венеция ще бъде най-подходящият момент“ — повтори господин Паркър Пайн. — Да, наистина е много странно.
Госпожа Джефриз се наведе напред през масата, взираше се в него с надежда, която го поласка.
— Какво да правя? — попита простичко тя.
— Боя се, че ще трябва да изчакаме до Венеция. — Господин Паркър Пайн взе папката от масата. — Тук е разписанието на нашия влак. Пристигаме във Венеция в два и двадесет и седем следобед.
Те се спогледаха.
— Оставете всичко на мен — каза Паркър Пайн.
Беше два часа и пет минути. „Симплон експрес“ имаше закъснение от единадесет минути. Преди около един час беше минал през Местре.
Господин Паркър Пайн седеше с госпожа Джефриз в нейното купе. До сега пътуването беше приятно и спокойно. Но вече приближаваше момента, когато ако нещо щеше да се случи то вероятно щеше да стане скоро. Господин Паркър Пайн и Елзи седяха един срещу друг. Сърцето й биеше лудо, а в очите й се четеше болезнена молба, търсейки в него сигурност.
— Запазете пълно спокойствие — каза той. — Вие сте в безопасност. Аз съм тук.
Внезапно в коридора се чу писък.
— О, вижте, вижте! Влакът гори!
С един скок Елзи и господин Паркър Пайн се озоваха в коридора. Разтревожена жена със славянски черти сочеше с пръст. От едно от първите купета излизаше облак дим. Господин Паркър Пайн и Елзи изтичаха по коридора. Към тях се присъединиха и други хора. Въпросното купе беше изпълнено дим. Първите, които стигнаха до него се отдръпнаха назад, щавени от дима. Дотича кондукторът.
— Купето е празно! — съобщи високо той. — Не изпадайте в паника, messieurs et dames. Ще потушим пожара!
Заваляха развълнувани въпроси. Влакът летеше по моста, свързващ Венеция със сушата.
Господин Паркър Пайн внезапно се обърна, проправи си път през неголямата тълпа зад него и изтича бързо до купето на Елзи. Дамата със славянските черти бе влязла вътре и си поемаше дълбоко въздух на отворения прозорец.
— Извинете, Madame, но това не е вашето купе! — отбеляза Паркър Пайн.
— О, зная. Зная, разбира се! — отвърна дамата. — Pardon! От шока е, от вълнението! Ох, сърцето ми! — Тя се отпусна на седалката и посочи към отворения прозорец. Дишаше тежко.
Господин Паркър стоеше на входа. Гласът му прозвуча бащински и успокоително.
— Не се страхувайте — успокои я той. — Според мен пожарът не е опасен.
— Не е ли? О, какъв късмет! Вече ми е по-добре. — Тя леко се надигна. — Ще отида в моето купе.
— Не още. — Ръцете на господин Паркър Пайн внимателно я натиснаха обратно на седалката. — Моля ви да изчакате за момент, Madame.
— Monsieur, това е насилие!
— Madame, вие ще останете тук.
В гласа му звънна студена нотка. Жената продължи да се взира в него. Елзи се присъедини към тях.
— Изглежда някой е хвърлил димка — съобщи тя, останала без дъх от вълнение. — Някой си е направил шега. Кондукторът е бесен. Разпитва всички пътници… — Тя спря, защото видя, че в купето има още някой.
— Госпожо Джефриз, какво носите в малкото червено куфарче? — попита господин Паркър Пайн.
— Бижутата си.
— Ще бъдете ли така добра да проверите дали всичко си е на мястото?
От устата на дамата със славянските черти мигновено се изля порой от думи. Говореше на френски, за да даде по-точен израз на чувствата си.
Междувременно Елзи извади кутията за бижута.
— О! — възкликна тя. — Отключена е!
— Et je porterai plainte a la Compagnie des Wagon-Lits7 — завърши тирадата си дамата.
— Всичко е изчезнало! — изпищя Елзи. — Всичко! Моята диамантена гривна… колието, което ми даде татко… Смарагдовият пръстен и рубиненият… Няколко прекрасни брошки с диаманти… Слава Богу, че перлите са на мен! Господин Пайн, какво да правим?
— Вие доведете кондуктора — предложи господин Паркър Пайн, — а аз ще имам грижата тази дама да не напусне купето, преди да се върнете с него.
— Scelerat! Monstre!8 — запищя славянката и го засипа с порой от най-тежки обиди. Влакът приближаваше към Венеция.
Събитията от следващия половин час могат накратко да се разкажат така: господин Паркър Пайн разговаря с различни висши служители на няколко езика и претърпя поражение. Заподозряната дама се съгласи да бъде претърсена, но при обиска не се намериха никакви доказателства. Бижутата не бяха в нея.