На хоризонта се появи туристическа кола.
— Това е добре — каза О’Рурк, който се бе приближил към тях. — Дамите могат да се качат на нея.
— Ами нашият убиец? — попита господин Паркър Пайн.
— Имате предвид Хенсли…
— Не, нямам предвид Хенсли — отсече господин Паркър Пайн. — Знам, че Хенсли е невинен.
— Вие… Но защо?
— Виждате ли, в чорапа наистина имаше пясък.
О’Рурк го загледа слисано.
— Моето момче — продължи внимателно господин Паркър, — разбирам, че не изглежда много логично, но е така. Сметърст не е ударен по главата виждате ли, а е намушкан. — Той направи малка пауза и след това продължи: — Спомнете си отново разговора, за който ви казах, разговорът ни в заведението. От него вие си избрахте една така да се каже, важна за вас фраза! Но мен ме порази друга. Когато, му казах, че „вдъхвам доверие“ той възкликна: „Какво? И вие ли…?“ Не ви ли прави впечатление, че е доста странно да определите по този начин изтичане на информация от отдела. „Вдъхва доверие“ подхожда повече на някой като изчезналия Самуел Лонг например.
Лекарят подскочи.
— Да, може би… — измънка О’Рурк.
— Подметнах на шега, че е възможно офейкалият господин Лонг да е един от нашата група. Да предположим, че наистина е така.
— Какво… Това е невъзможно!
— Напротив. Какво знаете за тези хора, освен имената им и нещата, които те самите споменават за себе си. Дали аз съм наистина господин Паркър Пайн? Дали генерал Поли наистина е италиански генерал? А какво ще кажете за тази госпожица Прайс старша, която прилича на мъж и наистина се нуждае от бръснене?
— Но той… Сметърст не е познавал Лонг?
— Сметърст е бил в Итън. Лонг също е бил в Итън. Сметърст може би го е познавал, макар че не го е споделил с вас. Възможно е да го е разпознал между нас. В такъв случай, какво с могъл да направи? Не е много умен и положението започва да го тревожи. Накрая решава да не казва нищо до Багдад. Но след това повече няма да държи езика си зад зъбите.
— Мислите, че един от нас е Лонг? — попита все още замаян О’Рурк, пое си дълбоко въздух и продължи: — Трябва да е италианецът… А какво ще кажете за арменеца?
— Да се направи на чужденец и да вземе чуждестранен паспорт е наистина много по-трудно, отколкото да си остане англичанин — рече господин Паркър Пайн.
— Госпожица Прайс? — попита недоумяващо О’Рурк.
— Не — поклати глава господин Паркър Пайн. — Това е нашият човек!
С почти приятелски жест той постави ръка върху рамото на мъжа до себе си. Но в гласа му нямаше нищо приятелско, нито пък в хватката на силните му ръце.
— Водач на въздушна ескадрила Лофтус или господин Самуел Лонг, няма значение как ще го наречете.
— Но това… това е невъзможно! — заекна О’Рурк. — Лофтус е в армията от години.
— Но вие никога преди това не сте го срещали, нали? Никой от вас не го познава. Той просто не е истинският Лофтус.
Мълчалият до момента господин най-сетне проговори:
— Много умно от ваша страна! Впрочем, как се досетихте?
— Вашето мнение, че Сметърст е умрял, защото си е ударил главата, беше смешно. О’Рурк ви подсказа тази идея, когато разговаряхте вчера в Дамаск. Помислили сте си: „Колко е просто!“ Вие сте единственият лекар между нас. Каквото и да кажете, ние ще го приемем. Разполагате с докторската чанта на Лофтус. Там са неговите инструмента. Лесно ви е било да изберете някой подходящ малък инструмент, с който да си послужите. Навеждате се над Сметърст, за да му кажете нещо и докато говорите, забивате оръжието, където трябва. Говорите му още една-две минути. В колата е тъмно. Кой би ви заподозрял? После откриваме мъртвото тяло. Вие давате заключение за смъртта. Но не всичко минава така лесно, както сте си го мислили. Възникват съмнения. Решавате да използвате друго, за да се защитите. Уилямсън цитира разговора, който е чул между двама ви със Сметърст. Ние приемаме, че разказаното се отнася за Хенсли и вие добавяте една унищожителна малка измислица за изтичане на информация от отдела, в който той работи. Тогава направих една последна проверка. Споменах за пясъка и чорапите. Точно тогава вие взехте в шепата си пясък. Изпратих ви да намерите чорапите, за да можем да узнаем истината. Но аз нямах предвид онова, което вие си помислихте. Вече бях проверил чорапите на Хенсли. По тях нямаше никакъв пясък. Вие го сложихте там по-късно.