— Компаньонка.
— Казваше се…
— Мюриъл Кинг.
— Бяхте ли привързана към нея?
— Какво искате да кажете с това „привързана“? — Тя спря за момент и се поправи. — Беше ми полезна.
Каза го толкова високомерно, че господин Паркър Пайн си спомни отново думите на консула: — „Тя е много… е, да кажем деспотично същество, ако разбирате какво точно искам да кажа.“
— Съжалявахте ли, когато тя почина?
— Аз… ами разбира се! Наистина, господин Пайн, необходимо ли е да навлизаме в подробности? — възмути се тя и без да изчака отговор продължи: — Много мило от ваша страна, че дойдохте. Но се чувствам малко изморена. Бихте ли ми казали колко ви дължа?
Но господин Паркър Пайн не помръдна. С нищо не показа, че се е обидил. Продължи спокойно да задава въпросите си.
— След като тя умря, хер Шлагал не е идвал при вас. Да предположим, че пожелае да ви посети, ще го приемете ли?
— Определено не.
— Отказвате категорично?
— Съвсем категорично. Няма да приема хер Шлагал.
— Дааа — промърмори замислено господин Паркър Пайн. — Не бихте могли да кажете нищо друго.
Отбранителното й високомерие като че ли се пропука. Тя неуверено промълви:
— Аз… не разбирам какво искате да кажете.
— Известно ли ви беше, лейди Естер, че младият Шлагал се с влюбил в Мюриъл Кинг? Той е сантиментален млад човек. Продължава да я пази в паметта си.
— Наистина ли? — гласът й премина почти в шепот.
— Тя какво представляваше?
— Какво искате да кажете с това, какво представляваше? Откъде да знам!
— Сигурно сте забелязали как изглежда — обясни й по-меко Господин Паркър Пайн.
— О, това ли било! Беше хубава млада жена.
— На ваша възраст?
— Да. — Тя направи малка пауза, сетне продължи: — Защо мислите, че… Шлагал се е интересувал от нея?
— Защото той ми каза. Да, да, заяви ми го по най-недвусмислен начин. Както вече споменах, той е един сантиментален млад човек. Беше щастлив, че може да ми се довери. Много е разстроен, че тя е загинала по такъв начин.
Лейди Естер скочи на крака.
— Да не би да мислите, че аз съм я убила?
Господин Паркър Пайн не помръдна. Не си падаше по подобни номера.
— Не, мило дете. Аз не вярвам, че вие сте я убили. Ето защо мисля, че колкото по-скоро престанете да се преструвате и си отидете у дома, толкова по-добре.
— Какво искате да кажете с това „преструвате“?
— Истината е, че загубихте самообладание. Да, така е. Изпуснахте си нервите. Помислихте, че ще ви обвиня в убийството на вашата работодателка. — Момичето рязко се извърна, а той продължи: — Вие не сте лейди Естер Кар. Знаех го още преди да дойда, но сега съм сигурен, защото ви проверих. — На лицето му се появи открита и доброжелателна усмивка. — Докато ви разказвах предварително приготвения си монолог, аз ви наблюдавах. Реагирахте като Мюриъл Кинг, а не като Естер Кар. Евтините магазини, кината, новата градина в предградията, пътуването към къщи с автобус или трамвай — тези неща ви развълнуваха. А клюките за скандалите в провинцията, новите нощни клубове, брътвежите на Мей Феър, срещите по време на конните надбягвания не ви направиха никакво впечатление. — Гласът му стана все по-убедителен и бащински. — Седнете и ми разкажете как се случи всичко. Не сте убили лейди Естер, но сте си помислили, че могат да ви обвинят. Хайде сега ми разкажете.
Тя си пое дълбоко въздух, после се отпусна отново на дивана и заговори задъхано, на пресекулки.
— Трябва да започна… от самото начало. Аз… се боях от нея. Тя беше луда. Не съвсем, само малко. Доведе ме тук със себе си. Радвах се като глупачка. Мислех си, че е много романтично. Каква глупачка! Именно това съм аз — малка глупачка. Имаше една история с един шофьор. Тя беше луда по мъже, напълно откачила. Той не желаеше да има нищо общо с нея и това се разчу. Приятелките й узнаха и започнаха да й се присмиват. Тя се отдели от семейството си и дойде тук. Беше поза, за да спаси репутацията си — нещо като уединение в пустинята. Щеше да поживее тук известно време, след което да се върне обратно в Англия. Но ставаше все по-ненаситна и по-ненаситна. И тогава се появи пилотът. Тя… си го хареса. Той дойде тук, за да се срещне с мен, а тя си помисли… О, добре де, нали разбирате… Но той сигурно ясно й е дал да разбере… И тогава тя изведнъж се нахвърли върху мен. Беше ужасна, заплашваше ме. Заяви, че никога няма да се върна у дома отново. Каза, че съм изцяло в нейната власт, че съм й слугиня. Точно така — слугиня. Имала власт да разполага с живота и смъртта ми.