— Вие говорите за психологията приятелю — каза французинът.
— Ако престъпникът е психолог, той не би бил престъпник — поясни господин Паркър Пайн. В гласа му се усети наслада от тази мисъл. — Помислете само, че от десет души поне девет могат да бъдат накарани да действат по желания от вас начин стига да намерите точния подход.
— О, обяснете ни го! — извика Керъл.
— Например да вземем един обидчив човек. Креснете му достатъчно силно и той ще ви се подчини. Да вземем човек, който винаги противоречи. Нарочно му кажете да направи противоположното на онова, което желаете и резултатът ще бъде такъв, какъвто искате. Има и хора, които приемат нещата, без да мислят. Те са най-често срещаният тип. Това са онези, които смятат, че са видели мотор, защото са чули негово клаксон, видели са пощальона, защото са чули, че нещо е потропало по пощенската кутия, видели са нож в раната, защото им е казано, че човекът е бил прободен, чули са изстрела на пистолета, защото им е казано, че човекът е застрелян.
— Предполагам, че никой не би могъл да успее да го приложи върху мене — каза колебливо Керъл.
— Ти си твърде умна, миличка — рече баща й.
— Това, което казвате, е съвсем вярно — обади се замислено французинът. — Предварително формулираната идея може да измами сетивата ни.
Керъл се прозя.
— Отивам да си легна в пещерата. Уморена съм до смърт. Абас Ефенди каза, че утре трябва да тръгнем рано. Ще ни заведе до мястото за жертвоприношение, каквото и да означава това.
— На това място принасят в жертва млади и красиви девойки — пошегува се сър Доналд.
— Мерси за комплимента. Надявам се, че не го правят! И така, лека нощ на всички! О, обицата ми падна.
Полковник Дюбоск вдигна обицата от масата, където се бе претърколила и я върна на притежателката й.
— Истински ли са? — попита неочаквано сър Доналд проявил неучтивост за момент, като се взираше в двете огромни перли на ушите й.
— Истински са — отвърна Керъл.
— Струваха ми осемдесет хиляди долара — рече с гордост баща й. — А тя ги носи толкова хлабаво, че те падат и се търкалят по масата. Да ме разориш ли искаш, момиче?
— Не бих казала, че ти ще се разориш, дори ако трябва да ми купиш още един чифт такива обици — каза доволно Керъл.
— Предполагам, че наистина няма да се разоря — съгласи се баща й. — Бих могъл да ти купя три чифта обици, без това да се отрази на банковата ми сметка. — Той се огледа самодоволно наоколо.
— Радвам се за вас — каза сър Доналд.
— Е, господа, мисля, че ми стига за тази вечер — каза Блъндел.
— Лека нощ. — Младият Хърст тръгна с него.
Другите четирима се усмихнаха съзаклятнически един на друг, сякаш в момента си помислиха едно и също.
— Е-е-е — каза провлечено сър Доналд, — добре е да знаеш, че няма да изпусне печалбата. Самохвален стар шопар! — Добавя завистливо той.
— Американците имат много пари — намеси се Дюбоск.
— Бедният трудно разбира богатият — отбеляза спокойна господин Паркър Пайн.
— Завист и злонамереност? — засмя се Дюбоск. — Прав сте мосю. Всички желаем да сме богати, да можем да купим няколко чифта перлени обици и да ни остане още. Освен, може би този господин. — Той кимна с глава към доктор Карвър, който, както обикновено, отново бе потънал в мислите си. Играеше си е нещо малко в ръка.
— А? — размърда се той. — Не, да ви призная, не си мечтая за големи перли. Но парите са винаги от полза, разбира се. — Тонът му показваше ясно неговото отношение. — Вижте това тук. Нещо сто пъти по-интересно от всякакви перли.
— Какво е то?
— Това е цилиндричен печат от черен хематит. Върху него има издълбана сцена на представяне — един бог представя молител, пред друг по-висшестоящ бог. Молителят принася в дар яре, а един лакей отпъжда с палмови вейки мухите от величествения бог, който седи на трона. Скромният надпис съобщава, че този човек е слуга на Хамураби, така че печатът е направен преди четири хиляди години.
Той извади от джоба си пластилин, отчупи едно парченце от него, намаза го с мъничко вазелин и притисна върху него печата. След това с помощта на нож за писма, отлепи квадратното парченце пластилин и го вдигна от масата.