— Всъщност, ще е чудесно да отидем там, скъпи! — съгласи се тя.
Господин Паркър Пайн разговаряше с госпожица Лемън.
— Какви са разходите за забавленията?
— Сто и две лири, четиринайсет шилинга и шест пенса — отвърна госпожица Лемън.
Вратата се отвори и в кабинета влезе Клод Лътръл с мрачен вид.
— Добро утро, Клод — поздрави господин Паркър Пайн. — Добре ли приключи всичко?
— Предполагам, че да.
— А пръстенът? Между другото, какво име гравираха на него?
— Матилда — отговори печално Клод. — 1899 година.
— Отлично! А текстът на обявата?
— Справям се добре. Не съм ви забравил. Клод.
— Моля, запишете си го госпожице Лемън. За колонката „Лични обявления“. Трети ноември. Да видим разходите. Възлизат на сто и две лири, четиринайсет шилинга и шест пенса. И като включим сумата за обявата, според мен десет години ще са достатъчни, ни остава печалба от деветдесет и две лири, два шилинга и четири пенса. Не е зле. Съвсем не е зле.
Госпожица Лемън излезе.
— Виж какво — избухна Клод, — никак не ми харесва! Тази игра е мръсна!
— Скъпо мое момче!
— Мръсна игра! Тази жена е почтена и добра. Наговорих й всички онези лъжи, напълних й главата със сълзливи глупости… По дяволите, направо ми се повръща!
Господин Паркър Пайн нагласи очилата си и се взря в Клод сякаш той бе рядък екземпляр, предизвикващ научен интерес.
— Боже мили! — отбеляза сухо той. — Не си спомням досега съвестта ти да те е тревожила в твоята… хъм, забележителна кариера. Аферите ти на Ривиерата бяха доста безскрупулни. Особено когато се захвана с госпожа Хати Уест, съпругата на Краля на краставиците от Калифорния. Тогава прояви забележителен търговски инстинкт и постъпи доста коравосърдечно.
— Така беше, но сега започвам да възприемам нещата по друг начин — продължи да негодува Клод. — Не, тази игра не е почтена!
Господин Паркър Пайн започна да му говори като директор на училище, който поучава своя любим ученик.
— Драги Клод, ти извърши едно достойно дело! Даде на една нещастница нещо, от което има нужда всяка жена — любовен романс. Страстта разкъсва жената и я прави нещастна, докато романсът може да го поръсиш с лавандула и да го прибереш в скрина и да си поглеждаш от време на време през идните години. Познавам човешката природа, момчето ми, и мога да те уверя, че тази жена ще черпи сили от този романс в продължение на години. — Той се изкашля. — Ние изпълнихме задължението си към госпожа Пакингтън много добре.
— Въпреки това — промърмори Клод, — на мен не ми е приятно! — Той излезе от стаята.
Господин Паркър Пайн извади нова папка от чекмеджето. Написа върху нея следното: „Интересни терзания на съвестта в закоравял платен партньор за танци. Внимание: Да се проследи развитието на случая.“
Случаят с недоволния военен
Майор Уилбриъм спря пред кантората на господин Паркър Пайн, за да прочете отново обявата в сутрешния вестник, заради която бе дошъл тук. Беше съвсем проста:
Щастлив ли сте?
Ако не сте, обърнете се към господин Паркър Пайн…
Майорът си пое дълбоко дъх и смело бутна двукрилата врата, която водеше към кантората. Невзрачна на вид млада жена вдигна очи от пишещата машина и го изгледа въпросително.
— Господин Паркър Пайн? — попита майор Уилбриъм и се изчерви.
— Оттук, моля.
Той я последва в кабинета на господин Паркър Пайн, който му се усмихна любезно.
— Добро утро — поздрави го господин Паркър Пайн. — Моля заповядайте, седнете. А сега ми кажете какво бих могъл да направя за вас.
— Казвам се Уилбриъм — започна посетителят.
— Майор или полковник?
— Майор.
— Аха! И съвсем наскоро сте се завърнали от чужбина? В Индия ли бяхте или в Източна Африка?
— В Източна Африка.
— Чудесно място, предполагам. И така, отново сте си у дома, но не ви се нрави. Това ли е проблемът?
— Абсолютно прав сте. Макар че не разбирам откъде знаете…
Господин Паркър Пайн махна многозначително с ръка.
— Работа ми е да знам. Виждате ли, в продължение на тридесет и пет години се занимавах със събиране на статистически данни в една държавна служба. Сега съм пенсионер и реших, че бих могъл да използвам натрупания опит по нов начин. Всичко е много просто. Нещастието може да се класифицира в пет основни групи. Не повече, повярвайте ми! Щом установите причината за заболяването, ще намерите и лекарство за него. Аз съм нещо като лекар. Най-напред лекарят поставя диагноза на пациента, след което препоръчва някакво лечение. Има случаи, които не се лекуват. Ако е така, аз откровено признавам, че не мога да направя нищо. Ако обаче се заема с даден случай, излекуването е практически гарантирано. Майор Уилбриъм, уверявам ви, че петдесет и шест процента от пенсионираните строители на империята, както ги наричам аз, са нещастни. Те сменят активния начин на живот, живот изпълнен с отговорности и постоянна потенциална опасност, и то с какво? С ограничени средства, мрачен климат и чувството, че са като риба на сухо.