— Мисля, че беше господин Томпсън.
— О! Томпсън, така ли? Томпсън? — отбеляза замислено господин Паркър Пайн.
Вече в леглото госпожа Питърс реши, че идеята на господин Паркър Пайн за писмото не е лоша. Който и да е приносителят, той сигурно е във връзка с бандитите. Почувства се успокоена и заспа много по-бързо, отколкото предполагаше.
На следващата сутрин, докато се обличаше, неочаквано забеляза, че нещо лежи на пода до прозореца. Вдигна го и сърцето й спря да бие за миг. Същият мръсен, евтин плик същите омразни букви. Тя разкъса плика и разгъна писмото.
Добро утро, госпожо. Размислихте ли? Синът ви е добре и невредим — засега. Но ние трябва да получим парите. За вас може да не е лесно да намерите сумата, но на нас ни казаха, че имате диамантена огърлица с много хубави камъни. Ще се задоволим с нея, вместо парите. Вие или избран от вас човек, да вземе огърлицата и да я донесе на стадиона. Оттам да продължи нагоре, докато стигне до едно дърво при една голяма скала. Моите хора ще ви следят, така че внимавайте — само един човек да отиде там. Тогава ще разменим сина ви срещу огърлицата. Това може да стане утре сутрин в шест часа, точно след изгрев-слънце. Ако ни издадете на полицията след това, ще застреляме сина ви в колата, докато пътувате към гарата. Това е последната ни дума, госпожо. Ако утре не получим огърлицата, ще ви изпратим ушите на сина ви.
С поздрав, госпожо
Госпожа Питърс побърза да намери господин Паркър Пайн. Той внимателно прочете писмото.
— Това за диамантената огърлица вярно ми е? — попита я той.
— Напълно. Съпругът ми плати за нея сто хиляди долари.
— Нашите крадци са добре осведомени — промърмори господин Паркър Пайн.
— Какво казахте?
— Просто разсъждавам върху някои аспекти на случая.
— Моля ви, господин Пайн, нямаме време за аспекти. Трябва да си върна моето момче!
— Но вие сте жена със силен дух, госпожо Питърс. Нима ще ви е приятно да ви изнудят и да ви измъкнат сто хиляди долара? Да не би с удоволствие ще дадете диамантите ви на една банда престъпници?
— Разбира се, че не, ако погледнем на случая от тази страна! — В този момент в госпожа Питърс се бореха жената със силния дух и майката. — Как бих искала да се разправя с тях! С тези подли бандити! В мига, в който си върна моето момче, ще изпратя по петите им всички полицаи от околността, а ако е нужно, ще наема бронирана кола, която да ни откара с Уилард до гарата! — Госпожа Питърс се разпали и беше готова да отмъщава.
— Дааа… — започна господин Паркър Пайн, — виждате ли, уважаема госпожо, боя се, че те ще са подготвени за подобни действия от ваша страна. Известно им е, че щом си получите Уилард, нищо няма да ви спре да вдигнете в тревога цялата полиция от околността. Това ме кара да предположа, че ще са подготвени.
— Тогава как ще постъпите?
Господин Паркър Пайн се усмихна.
— Бих искал да се опитаме да осъществим един мой малък план. — Той огледа трапезарията. Тя беше празна и вратите в двата края бяха затворени. — Госпожо Питърс, в Атина имам един познат, бижутер. Той е специалист по изработването на изкуствени диаманти. Работи първокласно! — Гласът му премина в шепот. — Ще му се обадя по телефона. Може да дойде днес следобед и да донесе добре подбрани камъни.
— Искате да кажете?
— Ще извади истинските диаманти от огърлицата и ще ги замени с изкуствени.
— Господи! Това е най-хитрото нещо, което съм чувала! — Госпожа Питърс се вторачи с възхищение в господин Паркър Пайн.
— Шшт! Не говорете толкова високо! Бихте ли направили нещо за мен?
— Разбира се!
— Внимавайте някой да не се приближи и да подслуша разговора ми по телефона.
Госпожа Питърс кимна.
Телефонът беше в офиса на управителя. Той тактично излезе от помещението, след като помогна на господин Паркър Пайн да избере номера. При вратата се натъкна на госпожа Питърс.
— Чакам господин Паркър Пайн — съобщи му тя. — Двамата ще ходим на разходка.
— О, разбира се, госпожо.
Господин Томпсън също се намираше в коридора. Той се приближи към тях и заговори управителя.
— Дали се намирали вили под наем в Делфи? Не? О, но точно над хотела имало една вила…
— Тя е собственост на един грък, мосю. Той не я дава под наем!
— А други вили няма ли?
— Има една, чиято собственичка е американка. Вилата е на другия край на селището. Сега е затворена. Има и една, чийто собственик е французин, художник. Това е вилата върху скалата, която гледа към Итея.