— Познавам този тип мъже — заяви той с омекнал от вълнение глас. — Горди и непокорни, потомци на първите заселници. За тях свободата и правото на избор са свещени! Понякога забравяме, че те съществуват. Докато не се появи някой като Люк, скромен, ала упорит, за да ни припомни, че тези люде още са сред нас и продължават да носят духа на онези, които потеглиха на Запад, уповавайки се единствено на Провидението и силните си мишци! Защото какво щеше да бъде днес Америка, без тези уникални индвивиди, решени да отстояват неповторимата си идентичност и личен избор с цената на всичко? Какво биха значили всички наши богатства и интелектуални ресурси без тях? О, наивни технократи! Тези прости, ала честни ръце държат ключа на нашата независимост и нашия просперитет!
Както винаги, няколко самотни хипари се събраха пред Белия дом и изгориха знамето в знак на протест. Протестираха също леви студенти в Париж, Берлин и Сеул. Но това съвсем не се отрази върху астрономичните хонорари на космическите младоженци… На космодрума Люк и Гленда бяха посрещнати с огромна, колкото слон торта, подарък от семейство Марс.
А през това време съдбата на Анюта се развиваше според суровите закони на житейската правда. Един ден преди да се приземи, в „Правда“ излезе указ за повторното й награждаване с високото звание „Герой на СССР“. Но тя така и не прочете този брой. Още с кацането си бе посрещната от екип на КГБ, задържана и изолирана. Витка я чакаше, чакаше, накрая се досети какво е станало и окончателно се пропи. Разпитваха я надълго и нашироко. Анюта изписа много листа и все твърдеше, че е невинна, но това само усилваше подозрението… Накрая никой не се съмняваше, че е предала важни държавни тайни на чуждото разузнаване. Остатъка от живота си Анюта прекара в Сибир, далеч от съпруга и децата си. Работеше на едно сечище и отново беше ударничка. Омъжи се повторно за някакъв шофьор, който за разлика от Люк имаше силата и куража да я желае.