Ако нещо се е запечатало в паметта ми от ония времена, това,е денят на моята раздяла с Джем султан. Тогава аз не знаех, че тя ще е завинаги.
Войските на Джем трябваше да потеглят рано заранта. Бяха само няколко хиляди, но Джем бе пожелал да ни ги покаже в най-добрия им вид. Те яздеха зад своя повелител, разноцветни, разнолики, настървени за бой.
Аз не умея да описвам като вашите там поети, и жалко — жалко е, че не ще ви опиша Джем султан през онова утро, когато приближи коня си към моя, за да се сбогуваме. Усетих го вече отчужден, отнесен далеко, където битките щяха да решат съдбата му.
Не ще забравя и неговите последни думи. Той ги произнесе високо, с много величие:
— Доброто, което намерих под покрива на моя височайши брат, е отпечатано със златни букви в паметта ми. Дано аллах укрепи нашите десници и ни дари победа! Тогава Каитбай, халиф и султан, ще узнае какво е султанска благодарност.
След това Джем, все от седлото, целуна рамото ми. А аз го прегърнах съвсем не по правилата — нали можех да му бъда баща.
В това време чух зад гърба си шум, викове, между тях — женски глас. Двама се обърнахме нататък.
Всред стражата си пробиваше с мъка път някаква жена. Не личеше нито лицето, нито годините й. По дрехите познах, че не ще е проста. Носеше малко дете, навярно на година-две.
Погледнах въпросително Джем, жената явно изпращаше него.
Чертите на височайшия ми приятел бяха се изопнали. Той следеше с поглед непознатата и внезапно ми се стори, че ще скочи от коня. Не го направи; сети се, че е пред войските си.
Жената ни достигна. Без да продума, тя вдигна високо детето и го закрепи върху седлото на Джем. При това яшмакът й се изхлузи и тя застана с открито лице пред нас.
Тогава за първи път видях втората жена на Завоевателя, майката на Джем, сръбкинята. Порази ме приликата им — същите светли лица със светли очи. Много по-късно, когато ние с нея трябваше да се борим за едно и също — за свободата на Джем султан, — аз се уверих, че си приличат и по сърце. Тя беше забележителна жена, това е истината.
В оня час нейната поява дълбоко смути сина й. Той не откъсваше очи от очите й, докато ръцете му придържаха детето, без да изпускат поводите.
Нашите жени са други, затова вие не ще разберете колко чудно ни се стори това, което последва. Жената с отпуснатия яшмак прегърна с две ръце бедрото на Джем (по-високо не достигна) и се притисна о него с цялото си тяло. Направи туй така поривисто, като че никога не ще го пусне. Затворила очи, стиснала устни, цялото й същество попиваше сетната близост със сина й. Една истинска правоверна не би допуснала такова зрелище, не би изложила пред хиляди очи своята майчинска болка. Но ние, бог знае защо, не намерихме неприличие в нея. Всичко, което вършеха тия двама — това аз определих след много години, — носеше някаква голяма човешка чистота.
Много меко Джем откопчи майка си и задържа за малко ръка върху косите й, докато се измерваха мълчаливо. После жената му каза нещо на непознатия си език и Джем вдигна високо малкото — да го види войската.
Мъжете се развикаха, изразяваха своята вярност към вожда си, кълняха се да победят. А аз съзерцавах тия трима — майка, син и внук — три издънки от чужда, неразбираема за нас кръв. Гледах ги как не крият своята мъка и надежда, как не се боят да покажат слабост.
Чуйте ме — аз бях султан и халиф — за хората научаваш твърде много, когато ги виждаш отвисоко: нещастието на Джем султан се коренеше в това, че той бе твърде много човек.
По-нататък ще ви бъда полезен само с вестите, които идеха до Кайро — аз не бях свидетел на Джемовото лутане из Анадола. Научихме, че Махмуд бег, управителят на Анкара, наистина преминал към Джем и примера му последвали ред други спахийски началници. При тази новина Баязид се упътил към Айдос, докато Касим бег, увличайки караманлиите, се съединил с Джем и Махмуд и обсадили Коня. А преди това моят височайши приятел подписал такъв договор с Касим: да възкреси заличената държава на Караманските бегове и да постави върху престола й Касим.
Рекох си, че Джем вече обещава нещо, което не притежава: не ми хареса и това, че оповестяваше договорите от този вид — османците не биха му простили разпада на младата си империя. Ще рече, в Анадола събитията се развиваха във вреда на Джем, бях убеден, преди да го зная.
Вестите за провала дойдоха много по-късно, след два месеца, през лятото. Преди всичко обсадата на Коня не бе успяла (можеше да се предвиди), защото Баязид имал в крепостта отбрана своя войска. А най-тежкия удар върху Джем нанесе Гедик Ахмед — първият военачалник на Мехмед хан. Като по чудо Баязид бе го пощадил, след като го държа затворен половин година — дявол знае какво са се спазарили за това време, но Гедик Ахмед излезе из затвора върл Баязидов привърженик. Лично аз се досетих за причината, която бе тласнала стария войник към Баязида. Честолюбив и майстор в занаята си, Гедик Ахмед е предвиждал, че при един султанвоин, какъвто се славеше Джем, винаги ще бъде втори. Докато при Баязид, който никога не бе изявил склонност към военните дела, Ахмед паша запазваше мястото си на първи османски военачалник.