По-ниско, в сянката, непознатият ме убеди, че е жив човек. От раменете му висяха дрипи, остатък от спахийски дрехи; чизмите му бяха тъй продънени, че оттам стърчаха пръсти, огризани сякаш. Втурнах се насреща му с ръка върху ножа; ножът бе успял да стане продължение на собствената ми длан, какво не прави войната от човека.
Щом ме мярна, непознатият вдигна ръце — не идеше със зла мисъл, подчерта. Наоколо ни се струпаха още наши. Не бяхме виждали жива душа от седмици, ако не броим пустинните пастири, които навремени се появяваха върху ръба на някой хребет, за да изчезнат след миг.
— Ида при Джем султан! — изхриптя непознатият. — Жив ли е Джем султан?
Помислих си, че този май е смахнат. Диво святкаха очите му; от целия него идеше напрежение и заплашваше да се отприщи във вик.
— Ела! — улових го нарочно за ръка. Зная, че лудостта се пресича най-сигурно от човешки допир.
Джем беше станал. Странно — дори нещо така дребно като появата на чужд човек всред кервана смъртници стигна да оживи лицето му.
— Пратеник от Баязид ли? — попита той и аз се смаях, дето мисълта за Баязид вече буди надежди у брат му.
— По всички дяволи Баязид! — изруга непознатият. — Ида от румелийското спахийство. А ти, султанъм, ако приемаш да говориш с Баязидов човек, върви по дявола и ти!
На такива думи всеки мъж следва да отвърне с удар, съвсем справедлив. Джем не посегна.
— Говори! — каза той.
— Султанъм! — ненужно високо кресна спахията. — Анадола те предаде. Анадолските спахии не виждат каква примка изхлузват сами на шията си. И нека! А защо не се обърнеш към Румелия, султанъм? Ето, тук те последваха едничко караманлиите, защото османската държава им е враг. Много са враговете на Османовци в Румелия — гърци, българи, арнаути, сърби, — само в Румелия ще успее бунтът против Баязид!
Спахията млъкна, беше в края на силите си. Аз гледах Джем. Той се обиди едва сега.
— Дотам ли я докарахме? — рязък бе гласът му. — Нима аз ще воювам не срещу брат си, а срещу властта на Османовци? Това ли ми предлага румелийското спахийство?
— Не това — отговаря оня почти свястно. — Но в една борба човек използва съюзи. Помисли си за Муса Челеби, сина на Светкавицата, той намери съюзници точно в Румелия.
— А как завърши Муса? — прекъсна го Джем.
— Зле, знам. Но ти не си Муса.
— А защо не? — Джем го каза уж мимоходом, но не ме измами: през дните след разгрома ни на Джем беше страшно нужно да чуе кой е всъщност той.
— Дори само това, че си наполовина техен, че майка ти е тяхна, ще вдигне неверниците за тебе.
— Аз искам думата на румелийското спахийство, не на християните от Румелия — студено вметна Джем.
— Слушай! Ние бяхме силата на Мехмед хан, защото най-вече из Румелия се ширеха земите на джамии, защото всеки от нас живее от село, което довчера е било вакъфско и от утре наново ще стане. Ние сме съучастници в греха на баща ти към мюсюлманството, за нас не ще има прошка. Утре остават без земя и плата половината румелийски спахии — кой мъж не ще се вдигне да брани дома, хляба и господарството си? Спахиите от Анадола ще си останат спахии, все едно дали управлява Баязид или Джем — затуй те и предадоха. Нашата е изпята, ако Баязид се удържи… Защо заложи на Анадола и сам отстъпи Румелия? На какво искаш да бъдеш султан — дали на този гол пясъчник и сипеи, на юруците и туркмените? Виждал ли си Румелия, султанъм?
— Не — каза Джем. — Баща ни никога не ни пропусна в Румелия.
— Знаел е защо! — дързостта на полусмахнатия спахия нямаше граници. — Не може човек да види Румелия и да не я пожелае. Премини отвъд, Джем султан!
— Ще говорим после. Нахранете го с каквото има. Ела при мен, Саади. И Касим бег.
Нашите поведоха пратеника, а ние седнахме там, където допреди малко бе седял Джем. Мълчахме. Джем беше се опрял върху пясъчника, втренчен празно.
— Какво ще кажете, приятели? — запита ни по-късно. — Имам ли право да търся отново изход?
— Че как не! — бързо отвърна Касим бег. — Нима се колебаеш, султанъм? Румелия ти предлага вярност…
— И Анадола ми предлагаше вярност, нали?
— Онзи е прав: Анадола малко ще загуби, ако я владее Баязид. Ще пострадаме аз и Карамания, да речем. А спахийството от Румелия наистина би понесло много. Там ще намериш и съюзници.
— Не ти ли грози съюзът с неверници, Касим бег? — стрелна го изниско Джем.