Ох, олекна ми! Макар, както ви казах, да не мислех, че за нас Баязид ще бъде цвете, все пак по реда си беше тя, по закон. Какво сме ние, хората? Песъчинки в нозете на аллаха. Щом той веднъж ни е посочил своята воля, най-хубаво е да я пазим. Така са си викали и много други, разбрах аз, та са поставили за наш султан Баязид, нека бъдат дълги и честити дните му!
След това Баязид хан, придържан от Исхак паша (той беше поел великото везирство след убития преди десетина дни Мехмед паша), премина в една варакосана ладия, докато народът викаше все по-високо.
На отвъдния бряг загубихме из очи султана. Той отмина далече напред, а ние останахме надире, дори не ни пропуснаха в Топкапу. Казаха ни, че ще спим в запуснатите след победата гръцки къшли, защото Баязид хан заповядал никой войник да не излезе от Стамбул, докато той не се възцарял. Така трябваше да дочакам в столицата този ден, не можех да се върна при господаря си. Така видях и големите тържества.
Най-напред Баязид хан нареди да започне погребението на баща му. Казваха, за тия три седмици от смъртта си Мехмед хан вече на нищо не приличал — месец май е топъл в Стамбул. Как да е, запечатали го в оловен сандък, позлатили го отвън и това е.
Тоя ковчег беше цял покрит със скъпи килими. Носеха го везирите, а между тях — шехзаде Баязид, пак облечен в черни дрехи и бос. Докато велможите блестяха в коприна и сърма, повелителят им приличаше на анадолски просяк. А народът виждаше нещо свято в тази работа; хвърляше се ничком пред стъпките му и целуваше неговите пети. Дори някои извеждаха болниците си из къщи, та да ги облеела благодат.
Е, не ги обля. Баязид хан само докарваше на светец, всеки знае, че не беше истински. Ама моллите се натискаха наоколо му,не го изтърваха за миг. Помня.покрай Мехмед хан винаги беше блъсканица от спахийски и еничарски аги, Мехмед хан винаги изглеждаше в поход. А свитата на Баязид хан от първия ден заприлича на медресе — духовници и писачи, всякаква дервишка измет, аллах, прости ми!
Да си кажем, погребението на Мехмед хан не излезе много богато. Личеше си, че Баязид бърза. Щом вкараха ковчега в гробницата,няколко капуджии разхвърлиха на народа десетина коша дребни пари, а Баязид хан се оттегли в Топкапу да продължел своята жалост за покойния.
Още до вечерта научихме, че тя не ще трае дълго, макар свещеният закон да й определя три дни. Баязид заповяда още на другата заран да го прогласят тържествено. Бързаше, както ви казах, защото до Стамбул стигнаха първите слухове за Джем.
Бяха смътни — кой знае дали в тях имаше зрънце правда. Говореха, че Джем отказал да сложи главата си пред престола на своя брат, напук на закона.Тия слухове бяха разтревожили Баязид хан,та той претупа и възшествието си.
На другия ден муфтията поведе друга тълпа и прогласи Баязид за наш законен господар. Този път султанът вече не беше в черно, бяха го стъкмили, та изглеждаше почти хубав с онова ми ти бяло и умъдрено лице, с тънките вежди и черната си брада.
Нагледахме се ние на новия ни падишах,той пак заповяда да ни разхвърлят няколко коша пулове и работата стана.
Оттук натам няма много за разправяне. Аз останах в Стамбул, защото султанът не освободи веднага заложниците на своя зет. Баязид хан явно се боеше от Джем и нямаше вяра на анадолските паши. Видях още само как към Анадола потегли с еничарите Аяс паша.
В столицата още не вярваха, че Джем ще стигне до бой с войските на брата си, но Баязид не спеше. Така е: някой се обляга на късмета си и всичкото му се нарежда от само себе си, а друг живее все нащрек, не смее да завлече очи за сън — всяко нещо трябва да нагласи сам, да изкара сам. Баязид хан беше от тия,последните — нищо не му е било подарено на Баязид хан.
Толкова ми е приказката, за нищо не стига. Но ние бяхме хора дребни, нямахме пръст в султанските дела. Сега казвате, че върху такива като нас се крепяло великото Мехмедово време, че Мехмед хан стреснал света, защото заложил на нас и нашето добро. Навярно е тъй, вие четете книги, вие знаете. А ние не го знаехме. Иначе може и да бяхме я свършили другояче.
Първи показания на поета Саади, дефтердар при Джем
Първото, което ще ме питате, е как аз,поет по душа и занаят, съм изпълнявал при Джем тъй неподходящата длъжност дефтердар. Искам веднага да ви изведа от недоумение: при Джем нямаше неподходящи длъжности, при Джем нямаше длъжност, която да не бе заета от поет или певец. Невероятно, но съвсем вярно. Ще трябва, изглежда, да ви опиша накратко този странен двор в Карамания — двора на шехзаде Джем.
Тогава, когато Мехмед хан отпрати по-малкия си син в Карамания, за да я управлява, Джем беше едва двайсетгодишен. За вас това е почти момчешка възраст, но в богопазената империя на двайсет години човек беше баща, войник или държавник, с една дума — мъж.