След като напуснахме студиото Фред, Лу и аз преливахме от дружески чувства.
— Не си спомням някое друго предаване да ми е доставяло такава наслада — рече Лу. И макар че не е от най-откровените, в случая не лъжеше.
— Това е едно от най-необикновените събития в живота ми — добави Фред. — Удоволствието бе неподражаемо.
Бяхме объркани от чувствата си и се разделихме на бърза ръка. Копнеех за вечерното си питие, но у дома ме чакаше друга вълнуваща сцена.
Къщата бе тиха. Трябваше да я обиколя два пъти, докато разбера, че не съм сам. Жена ми — Сюзън — добро и любящо същество, винаги усърдно отдадено на домакинските си задължения — лежеше на канапето, мечтателно загледана в тавана.
— Мила — рекох аз внимателно — Прибрах се. Време е за вечеря.
— По радиото днес слушах Фред Бокман — отвърна тя с безразличен глас.
— Знам. Присъствах в студиото.
— Той не беше на този свят — въздъхна тя. — Направо не беше. Този космически шум… Когато включиха онова устройство, сякаш всичко се отърси от мен. Лежа и се опитвам да се съвзема.
— А-ха — рекох аз и прехапах устни. — Най-добре да отида да прибера Еди.
Еди е десетгодишният ми син, капитан на непобедимия махленски отбор по бейзбол.
— Не си прави труда, тате — прозвуча детски глас от мрака.
— Вече си вкъщи? Какво има? Защо не играете? Да няма атомна война?
— Ами. Изиграхме осем игри.
— Напердашихте ги тъй, че се отказаха, така ли?
— А, не, добре играха. Но по едно време — очите на момчето се разшириха, — на всички сякаш им стана безразлично и си тръгнаха. Аз също се прибрах и открих госпожа майка ми да лежи тук. Затова се опънах на пода.
— Защо? — попитах аз недоумяващо.
— Тате — отвърна Еди замислено — да пукна, ако знам.
— Еди! — скастри го майка му.
— Мамо — отвърна Еди — да пукна, ако и ти знаеш.
Обзалагам се, че никой не можеше да намери обяснение, но ми щукна нещо. Набрах номера на Фред Бокман.
— Фред, от вечеря ли те вдигнах?
— Де да беше така, — отвърна Фред. — В къщи няма какво да се яде. Оставих колата на Марион да пазарува. Тя сега търси отворена бакалница.
— Не е могла да запали колата, така ли?
— Напротив — рече Фред. — Отишла да пазарува. Но се почувствала толкова добре, че решила да се прибере пеша.
Фред звучеше доста мрачно:
— Право на жените е да са своенравни, но не понасям лъжите.
— Марион и лъжи? Не ти вярвам.
— Опитва се да ме убеди, че всичко живо си тръгнало от пазара. Продавачи, купувачи…
— Фред — казах аз. — Трябва да поговоря с теб. Може ли да дойда след вечеря?
Когато стигнах във фермата на Фред Бокман, той седеше като втрещен пред вечерния вестник.
— Целият град се е побъркал — започна той. — Без никаква причина колите спирали до тротоарите, като че минава пожарна. Пише дори, че хората замлъквали насред изречението и зяпали така цели пет минути. Хиляди се шляели в студа само по риза, ухилени като в реклама на паста за зъби.
Той шумно затвори вестника.
— За това ли искаше да говорим?
Аз кимнах.
— Цялата бъркотия е станала, докато сме предавали онзи шум, та си помислих…
— Вероятността е едно на милион. И все пак може да има връзка — отвърна Фред. — Трябва да се провери съвпада ли по време.
— Но повечето хора не са слушали предаването.
— Не е нужно… ако теорията ми е вярна. Ние уловихме слабите сигнали от космоса, усилихме ги около хиляда пъти и ги препредадохме. Всеки, който е бил в обхвата, волю или неволю, е получил солидна доза облъчване — той повдигна рамене. — Все едно да минеш през нива с горяща марихуана.
— Добре де, а на теб защо не са ти въздействали досега при работа?
— Защото никога не съм усилвал и препредавал сигналите. Всъщност радиопредавателят ги е направил магически.
— И какво ще правиш сега?
Фред погледна изненадано.
— Какво да правя ли? Най-много да напиша материал за някое подходящо списание.
Изведнъж входната врата се отвори без чукане и в стаята влетя Лу Харисън — червен и запъхтян. Свали палтото си със замах на бикоборец и рече:
— И ти ли го работиш за същото? — пръстът му сочеше към мен.
Фред премигна.
— За какво да ме работи?
— За милионите — отвърна Лу. — За милиардите.
— Чудесно — намеси се Фред. — За какво говориш?
— За шума от звездите! Хората го харесват. Направо ги подлудява. Не видя ли вестниците? — той поизтрезня за момент. — Нали се дължи на шума, докторе?
— Сигурно — отвърна Фред със загрижен вид. — А как си представяш, че можем да се доберем до тези милиони или милиарди?