— Точно така — кимна жената. — Господин Дрейк го използва за свидетели, които не желае да регистрира в хотел. Понякога неговите агенти го използват и за провеждане на разпити. В жилището има скрити микрофони и всяка дума се записва. Не е нищо особено, няма скъпо обзавеждане. Апартамент като всеки друг…
— Мисля, че ще ни свърши работа — кимна Мейсън. — Когато излезете от тук, ще вземете такси и ще отидете там. В блока има ли заден вход?
— Да — кимна жената. — Има, откъм двора.
— Отивате там, отключвате и влизате. Държите се така, сякаш сте собственичка. В продължение на около час ще бъдете свободна и можете да правите каквото искате. В това време агентът, който ви е проследил, ще докладва за изпълнението на задачата. Може би ще ви оставят на спокойствие за няколко часа, може би за ден или два. Зависи какви ще бъдат инструкциите им.
Ето какво ще направите вие: веднага след като влезете в апартамента, ще се измъкнете през задния вход. От там се стига до някаква улица, нали?
— Да, до една малка алея.
— На тази алея ще ви чака с кола един от оперативните агенти на Дрейк. Качвате се при него, отивате у дома си и опаковате достатъчно дрехи и вещи за неколкодневен престой. Не мога да ви осигуря достатъчно надеждна легенда и по тази причина ще се представите за безработна. Ще живеете скромно и икономично. Ще посещавате малки семейни ресторантчета и ще пазарувате от супермаркети.
— Има един на ъгъла — рече жената.
— Много добре — кимна Мейсън. — Такси ще ползвате само в краен случай. Никакви коли от агенцията на Дрейк, тъй като могат да бъдат идентифицирани по номерата. Сигурен съм, че рано или късно някой ще ви потърси. Но независимо от предлога, по който го сторят, вие трябва да им затръшнете вратата под носа. Може би ще ви предложат да участвате в състезание с награди, може би ще ви се представят като продавачи на лотарийни билети или нещо друго. Но има вероятност да действат и директно: някой ви звъни на вратата и казва, че няма смисъл да се криете, защото знае цялата история на Елън Калвърт. След което ви предлага пари. Може би ще ви се представи като частен детектив и ще ви предложи да го запознаете с историята си доброволно, за да не прибягва до насилие.
— Но при всички случаи аз трябва да му затръшна вратата под носа, нали така?
— Точно така.
— А да отричам ли, че съм Елън Калвърт?
— Нищо няма да отричате. Просто отказвате да говорите и затръшвате вратата. Там има ли телефон?
— Да.
— Номерът?
— Пол Дрейк го знае.
— Добре, ще го взема от него.
— Нещо друго?
— Излизате от тук видимо притеснена, но запазвате царствената си осанка. Държите главата си вдигната, но ви личи, че сте разтревожена. Избърсвате една въображаема сълза, като леко размазвате грима си с кърпичката. В средата на коридора се спирате, сякаш сте забравили нещо важно. Правите две-три крачки в обратна посока, после свивате рамене и отново тръгвате към асансьора… Предполагам, че познавате апартамента, за който става въпрос…
— Използвала съм го няколко пъти. Веднъж стоях там да пазя една свидетелка.
— Идете дотам с автобус, а не с такси.
— Няма да ми е трудно — усмихна се жената. — Вече съм го правила, тъй като не всички клиенти са готови да плащат за такси…
— Много важно е да не допуснете грешка — предупреди я Мейсън. — Например да сбъркате автобуса. Със сигурност ще започнат да ви следят от момента, в който напуснете кантората. Направете така, че преследвачът да има достатъчно време да се качи в същия автобус…
— Мисля, че ми е ясно — кимна жената.
— При никакви обстоятелства няма да използвате името Елън Калвърт, нито пък ще признавате, че се казвате така. Ако някой ви притисне, използвате името Елън Смит. Отказвате всякакви разговори, държите се така, сякаш криете нещо…
— Измама, мошеничество? — вдигна вежди тя.
— Не. Просто сте жена, която крие миналото си.
— Трябва да е доста бурно минало — усмихна се Елън Смит. — Разбира се, ако не е свързано с някакво престъпление…
— Това също го имам предвид — кимна мрачно Мейсън.
Жената допи кафето и подаде чашата си на Дела Стрийт:
— Може ли още мъничко, моля?
Тя се вгледа в лицето на Мейсън и каза:
— Много съм слушала за вас. За пръв път ми се удава възможност да работя по ваш случай и мисля, че това ще ми достави удоволствие.
— Дано — рече Мейсън. — Но ви предупреждавам, че ако не се случи нещо неочаквано, може би ще се наложи да висите доста дълго в онзи апартамент…