— О, не се безпокойте за това — отвърна жената. — Там има телевизор и радиоапарат, освен това ще си взема някоя книга… Ще се чувствам като в отпуск, при това платен. Особено на фона на някои други задачи, които съм изпълнявала…
— Предполагам, че водите доста вълнуващ живот — отбеляза той.
— И още как — кимна Елън Смит, остави чашата си на шкафа и се надигна: — Време ли е да тръгвам?
— Да — изправи се и Мейсън. — Ще взема телефона ви от Пол Дрейк. Вие имате номера ми. Обадете се в момента, в който се случи нещо, но не забравяйте за подслушвателните устройства. Нашият човек положително ще постави, особено ако операцията се проточи. Бъдете предпазлива, но най-вече бъдете Елън. Когато ми се обаждате, казвате просто „Елън“. Никакви фамилни имена.
— Разбрано.
Адвокатът я изпрати до вратата.
— Дръжте се наивно, но с достойнство — приключи той. — Все едно, че нищо не подозирате.
— Разбрано — повтори жената и се усмихна. После вирна брадичка и напусна кабинета.
Мейсън затвори вратата след нея, обърна се и подаде празната си чаша на Дела.
— И сега какво? — изгледа го продължително младата жена.
— Нищо — ухили се Мейсън. — За известно време рутинните дела да вървят по дяволите! Случаи като този освежават скучния живот на всеки адвокат!
— А кой ще плаща разходите?
— Засега аз — продължаваше да се усмихва той. — Все едно, че съм излязъл във ваканция…
— Хубава ваканция, няма що!
Мейсън си сложи сметана и малко захар в кафето и замислено започна да го разбърква.
— Тази вечер трябва да сме абсолютно сигурни, че зад гърба ни няма опашка — рече. — Успеем ли, работата ще се получи. Хрътките ще хукнат по погрешна следа…
— Имате вид на дете, което е получило нова играчка — отбеляза Дела Стрийт.
— Точно така се чувствам — кимна с усмивка Мейсън.
3
Точно в седем и половина влязоха в „Синия бивол“. Оберкелнерът веднага ги забеляза и почтително тръгна към тях.
— Сепарето ви чака, господин Мейсън — рече той. — Заедно с една посетителка…
— Отдавна ли е там? — попита Мейсън.
— Пристигна преди пет минути.
— Как изглежда?
— Висока и властна жена, някъде около тридесетте.
Дела Стрийт се извърна към Пери Мейсън и многозначително намигна.
— Пиер е галантен както винаги — усмихна се той. — Трябва да й кажа за комплимента… А сега да вървим…
Оберкелнерът забърза пред тях. Скоро спря пред едно от сепаретата и дръпна завесата. Елън Адеър вдигна глава, тревогата в очите й се стопи.
— Малко сте подранили — отбеляза Мейсън.
Жената само кимна.
— Коктейл?
— Едно сухо мартини, моля.
— Две бакарди и едно мартини, Пиер — поръча адвокатът. — Моля те да се погрижиш лично…
— Веднага, сър.
— Гладна ли сте?
— Не особено.
— Тогава започвайте — настани се на свободното канапе той. — Говорете тихо и се постарайте да ми обясните за какво става въпрос.
— Не съм богата, но разполагам с малко пари — започна Елън Адеър. — Наследството от майка ми, имам и известни спестявания. Работя като главен търговски консултант във фирмата „Френч, Колман и Суейзи“ и имам лични причини да държа в тайна истинската си самоличност. Което значи, че не мога да си позволя и не желая да бъда идентифицирана като Елън Калвърт.
— А бихте ли ми казали защо?
Жената се поколеба за момент, после поклати глава.
— Искам да науча нещо повече за хората от Кловървил, които се интересуват от вас — настоя Мейсън. — Или поне за човека, когото са изпратили тук. Познавате ли го? Имате ли идея кой е той? Здравеняк на около четиридесет и пет, започнал да оплешивява, носи…
Жената поклати глава още преди края на описанието.
Появи се келнерката с коктейлите.
— След десет минути ни донесете по още един заедно с менюто — разпореди се Мейсън.
Момичето кимна и се оттегли.
— Печелите конкурс за красота, след което забременявате — рече адвокатът.
— Точно така.
— За бременността са нужни двама. Кой беше бащата?
— Нужно ли е да знаете?
— Да, ако ще ви помагам.
Жената отпи от коктейла си, помълча малко, после започна:
— Бях на осемнадесет, изглеждах добре. Хората казваха, че съм красива, въобразявах си, че светът е в краката ми. Въпросният мъж беше пет години по-възрастен от мен, богат наследник и плейбой… Бях поласкана от вниманието му, бях влюбена в него…