— Не се опитвайте да ме притискате!
— Просто искам информацията, която ще ми позволи да направя нещо за вас — отвърна Мейсън.
— Добре, ще ви я дам: бях младо и глупаво момиче с добра външност, нищо повече. Забременях и получих хиляда долара. Това бяха всичките ми пари. Днес вече зная какво е искал да ми внуши онзи тип от компанията — специалист по връзки с обществеността, по разрешаване на проблемите — наричайте го както искате… Да замина някъде и с част от тези пари да направя аборт. След което да се прибера при родителите си и да им предложа някаква невинна история — за емоционални проблеми, или нещо от тоя сорт…
— Но вие не постъпихте така, нали?
— Не — кимна жената. — Дойдох тук и си намерих работа.
— Каква?
— Домашна помощница.
— Какво стана после?
— Жената, за която работех, бързо откри, че съм бременна. Двамата със съпруга й нямаха деца. От години мечтаели да си осиновят дете, но им отказвали по причини, които нямали нищо общо със способността им да бъдат родители…
Жената предложи да се преместим в Сан Франциско, да постъпя в болница и да родя под нейно име. Така щеше да се сдобие с мечтаното свидетелство за раждане. Обещаха ми да гледат детето като свое и аз нямах причини да се съмнявам в това. Бяха много добри хора.
— И го направихте, така ли? — попита Мейсън.
— Да.
— Значи момчето смята тези хора за свои истински родители?
— Да.
— А вас познава ли ви?
Елън Адеър пресуши чашата си и тръсна глава:
— Това вече не е ваша работа, господин Мейсън! Казах достатъчно, за да разберете положението, в което се намирам. Имам нужда от вашата помощ и мога да ви платя. Единственото ми желание е тези хора да не ме открият никога! Никога, разбирате ли?
— Искате да кажете, да не открият сина ви…
— То е едно и също.
— Значи истинският му баща наследява голяма корпорация?
— Да.
— Което би му позволило да даде на сина си едно наистина добро образование, нали така?
— Това е вярно — кимна Елън. — Но синът ми вече е на деветнадесет. Евентуалната намеса в живота му би донесла повече вреда просто защото баща му може да предложи образование и възпитание по подобие на своите…
— А какво ще стане, ако вземе да умре? — попита Мейсън.
— Адвокатът си е адвокат — въздъхна Елън. — Признавам, че сложихте пръст в раната…
— Каква по-точно е тази рана?
— Истинският баща на детето ми няма съпруга и няма деца — промълви тя. — Двамата му природени братя нямат никакви интереси в завода, който притежава, но ще бъдат единствените му наследници в случай, че умре без наличието на завещание. Едно дете, дори и незаконно, коренно променя нещата. Ако въпросният човек предполага, че някъде има син или дъщеря, той може да остави завещание в този смисъл. Тогава братята му нямат никакви шансове…
— Що за хора са те?
— Въпросът ви е излишен — въздъхна Елън и отмести чашата си. — Нали виждате какво става? Това е информацията, с която ще разполагате, господин Мейсън. Задачата ви ще бъде да издигнете висока стена около мен и да не допускате никого. Намерете ми двойничка, направете каквото намерите за добре. Нека бащата е абсолютно сигурен, че синът му е мъртъв.
Мейсън бавно поклати глава.
— Имате нещо против? — изгледа го Елън.
— Синът ви има права…
— Но аз съм му майка!
— А мъжът, за когото става въпрос, му е баща.
— Той не заслужава това!
— Няма значение дали го заслужава или не — поклати глава адвокатът. — Бащата има своите права, също както момчето… Аз мога да ви кажа следното: ще направя всичко възможно да не ви открият, поне на първо време. Но няма да предприемам никакви действия, които са в противоречие със съвестта ми.
— Мисля, че тези условия не ме задоволяват! — отсече жената.
— Не е задължително да наемате мен — сви рамене Мейсън. — Вашите двадесет долара покриват всичките ми разноски до момента. Спокойно можете да си наемете друг адвокат.
— Не, разноските ви са далеч по-големи — възрази Елън. — Наехте детективи, харчихте пари и за…
— Смятайте, че това е моят личен принос към случая — усмихна се той.
Тя се замисли, после рязко отмести стола си назад.
— Вие сте адвокат и трябва да уважавате моето доверие, господин Мейсън. Нямате право да злоупотребявате с информацията, която ви дадох. Не зная точно колко ви струват наетите детективи, но предполагам, че двеста долара стигат. Смятайте, че вече не се занимавате с този случай. Вие сте прекалено усърден и съвестен, но има и доста факти, които не са ви известни… Съжалявам, но вече не съм гладна. Предоставям ви възможността да се проявите като кавалер и да платите сметката. Лека нощ!