Знаеш, че агенциите с автоматизирани системи винаги искат данни за своите клиенти — адрес, номер на кредитната карта, номер на шофьорската книжка, номер и регистрация на личния автомобил…
— Продължавай — кимна Мейсън.
— Така получих две имена за теб — усмихна се Дрейк. — Плешивият здравеняк се казва Джармин Дейтън и живее в Кловървил. Кльощавият дългуч с погребалната физиономия също е от Кловървил, казва се Стивън Локли Гарланд… Поразрових се в архивите и открих, че имам мой човек в едно градче, което се намира само на четиридесет километра от Кловървил. Обадих му се и го попитах познава ли частно ченге на име Джармин Дейтън. Оказа се, че го познава много добре. Дейтън е типичен представител на занаята — дълги години работил в полицията на Кловървил, стигнал чак до началник на полицейски участък, после се забъркал в някакъв политически скандал, уволнили го и открил частно детективско бюро… До тук добре. Сега стигаме до другия, Гарланд. Наистина интересен тип.
— Тъй ли? — вдигна вежди адвокатът.
— Най-голямото промишлено предприятие в Кловървил е „Компанията за пружини и ресори“. Стара и уважавана частна фирма, която от едно-две поколения насам практически притежава града… На всяка крачка се натъкваш на нейни офиси и филиали…
— Продължавай. — Мейсън вече беше силно заинтригуван.
— Въпросният Гарланд работи в компанията от години. Официалната му длъжност е „връзки с обществеността“, но пълномощията му са далеч по-големи. Той е човекът с връзките, той урежда всички неудобни за компанията проблеми и разполага с изключително широки пълномощия… На практика към него се обръща всеки, който иска да получи някаква изборна длъжност в Кловървил. Представя му подробната си предизборна програма, поема съответните ангажименти… Не го ли стори, губи изборите…
Ако някой си позволи действия, които не съвпадат с интересите на „Компанията за пружини и ресори“, Гарланд кротичко обикаля кредиторите му и нещата моментално се връщат в желаните релси. Това му е спечелило прякора „Плъзгавия“…
— От всичко това стигам до заключението, че срещу нас се е изправила тежка артилерия — усмихна се Пери.
— Има и още нещо — погледна го Дрейк. — От няколко дни насам пресата в Кловървил се занимава с една-единствена новина: президентът на „Компанията за пружини и ресори“ е изчезнал безследно в морето… Името му е Хармън Хаслет, преди около две седмици предприел поредното си пътешествие до Европа с яхта. Някъде в Бискайския залив яхтата му изпратила сигнали за помощ, които изведнъж прекъснали. Спасителните кораби открили само един надуваем пояс с името на яхтата. Предполага се, че тя е потънала с всички хора на борда…
Сега трябва да ми кажеш колко дълбоко искаш да се заровиш в тази история, Пери…
— Проклет да съм, ако знам — въздъхна Мейсън. — Снощи ми отнеха случая, за цялата работа получих двеста долара…
— Охо — усмихна се приятелят му. — Дори да огранича разходите си до минимум, те пак ще надхвърлят двеста долара, при това с доста повече… Не знаех, че работиш за трохи…
— И аз — въздъхна адвокатът. — Но тъй като клиентката ми хвърли две по сто и се оттегли, аз възнамерявам да продължа… Ей така, от любопитство…
— Искаш ли нещо от мен?
— Да, Пол. Моля те да разбереш дали въпросният Хармън Хаслет е едноличен собственик на „Компанията за пружини и ресори“. Подозирам, че той е синът на основателя на тази компания, който или е мъртъв, или се е оттеглил… Трябва ми информация…
Естествено, интересуват ме двамата, които вървят по петите на нашата примамка. Искам да зная къде са отседнали и с какви връзки разполагат тук. Този Гарланд например го сбърках с местен детектив…
— Защо?
— Защото прилича на човек, който умее да се оправя тук…
— Както умее да се оправя и във всички големи градове на САЩ — отбеляза Дрейк. — Този човек явно разполага с връзки навсякъде, а дейността му е в големи мащаби и включва всичко: умиротворяване и заглаждане на проблемите, детективска дейност, шпиониране и Бог знае още какво…
— Ще ми съобщиш, когато разходите ти стигнат четиристотин, Пол — усмихна се Мейсън.