— И спирам дотам, така ли?
— Откъде да знам. Тази история страшно ме заинтригува, но ще работя върху нея ей така, за удоволствие…
— Добре, Пери — изправи се Дрейк. — Ще те държа в течение.
Мейсън го изчака да излезе и се обърна към Дела Стрийт:
— Записа имената, нали?
Секретарката кимна. Беше си водила бележки през цялото време на разговора.
— Искате ли ги?
— Не, запомних ги — отвърна Мейсън. — Джармин Дейтън и Стивън Локли Гарланд… Тоя Гарланд ми изглежда доста интересен тип.
— Поставяте ме в трудно положение — предупреди го тя.
— Защо?
— Как да оправдая тези двеста долара пред данъчните? Те ще искат информация за делото, срещу което сте получили този хонорар…
— Ще им кажеш, че съм си взел кратък отпуск… — ухили се Мейсън.
Дела Стрийт въздъхна.
— Понякога проявявате пълно пренебрежение към задълженията ми на секретар-счетоводител.
5
Някъде следобед Дрейк отново почука на вратата и Дела Стрийт стана да му отвори.
— Пери, получих допълнителна информация от Кловървил — каза детективът. — Не знам точно за какво става въпрос, но ти вероятно ще направиш връзката…
— Казвай — рече Мейсън.
— Кловървилската „Компания за пружини и ресори“ на практика е еднолична собственост. Била е управлявана от Хармън Хаслет до момента на изчезването му преди няколко дни. Основател е баща му Езекия Хаслет и както вече ти казах, тази компания владее целия град. Хаслет не е бил женен, но има двама доведени братя — Брус и Норман Джаспър. Според слуховете те ще наследят абсолютно всичко, ако Хармън не е оставил специално завещание. Клаузата за специално завещание е малко странна, тъй като, макар и женен за известно време, собственикът не е имал деца.
Пак ще повторя, че става въпрос за непотвърдени слухове, но агентът ми се почувства длъжен да ги сподели.
Преди много години, когато Хармън бил млад и буен, имало някаква история с едно момиче в „особено положение“ — както се изразявали тогава. Било хубаво момиче, но бедно, докато Хармън бил от „каймака“ на Кловървил… Научил за „особеното положение“, той се обърнал към Гарланд — нашия приятел Плъзгавия, чиито основни задължения включвали оправянето на бъркотии от този сорт. Не казал нищо на баща си, вероятно защото се е страхувал, че Езекия ще вдигне страшен скандал.
Старият Гарланд се е заел да оправи нещата. Положително е успокоил момчето с думи като „не се притеснявай, на всеки може да се случи“… После се заловил за работа. Посъветвал Хармън да се качи на първия кораб за Европа и да остане там колкото е необходимо, а той самият е изпратил една хилядарка на момичето с намека да се оправя както намери за добре.
— Как научи всичко това? — прекъсна го Мейсън.
— Агентът ми поддържа близки отношения с човек, пред когото Хаслет е споделил тайната си — отвърна Пол Дрейк. — И тъй, нещата се уредили точно според плана на Гарланд. Младият плейбой заминал за Европа, а Плъзгавия изпратил на момичето десет чисто нови стотачки в ненадписан плик. Между другото, Хаслет не споменава името на момичето нито веднъж… То взема парите и изчезва. До този момент всичко се развива според плановете на Гарланд, но с едно малко изключение: момичето повече не се появява…
Точно от това започва да се безпокои Хаслет. Той инстинктивно чувства, че ако всичко се е уредило, някогашната му любима трябва да се появи. Но тя не го прави. Родителите й не знаят нищо за нея, след известно време се преселват в друг град. Доколкото можах да разбера, бащата умира, а майката се омъжва повторно…
Хаслет живее с мисълта, че някъде има незаконно дете, и решава да похарчи известна сума в опит да открие момичето, но не постига абсолютно нищо.
Доведените му братя искат да докажат, че такова дете не съществува, а ако има, то не е дете на Хаслет. За тази цел трябва да открият момичето и да разберат какво е станало с детето. В случай, че е живо, трябва да се докаже липсата на всякаква връзка между него и Хаслет…
Самият Хаслет е абсолютно сигурен, че ако детето е живо, то е негово. В това не може да го разколебае дори опитен интригант като Гарланд.
— Значи му е имал пълно доверие, така ли? — вметна Мейсън.
— Сигурно — сви рамене Дрейк. — Гарланд положително е изпълнявал и други деликатни мисии и сигурно е знаел да си държи устата затворена…
— Ако разглеждаме ситуацията от гледна точка на младия Хаслет, несъмнено ще стигнем до заключението, че той е получавал добри съвети.