— Качваме се горе, Дейтън — пристъпи към него адвокатът. — Идвате ли с нас?
Онзи се поколеба за момент, хвърли поглед към Гарланд и сви рамене:
— Защо не?
— Мейсън ще ни е от помощ — поясни Гарланд. — Мисля, че нещата се променят и оттук нататък всеки от нас ще действа както намери за добре…
— Това ме устройва — промърмори ченгето.
Четиримата влязоха във входа и се изкачиха на етажа, където се намираше служебният апартамент на Дрейк.
Мейсън почука на вратата.
Отвори агентката, веригата остана на мястото си. Щом го зърна, тя въздъхна с облекчение и свали веригата.
— Влезте, моля.
Адвокатът пристъпи прага и изрече на висок глас:
— Аз съм Пери Мейсън, а тези господа са Стивън Локли Гарланд и Джармин Дейтън. — Младата дама е моята секретарка Дела Стрийт.
Слаб мъж на около петдесет години с остър нос, близко разположени очи и набръчкано лице се насочи към него с протегната ръка:
— За мен е чест, господин Мейсън. Аз съм Дънкан Ловит от адвокатската кантора „Ловит, Прайс и Максуел“, официален представител на Брус и Норман Джаспър, които са доведени братя на Хармън Хаслет. Може би знаете, че неотдавна господин Хаслет изчезна в морето при трагични обстоятелства…
Аз разследвам една измама, господин Мейсън. Познавам както вашата репутация, така и качествата ви на юрист и по тази причина съм убеден, че не бихте искали да се замесвате в подобни неща. Радвам се, че тази жена се обърна точно към вас…
Познавам господата, които ви придружават, приятно ми е да се запозная и с вас, госпожице Стрийт. Разрешете ми да представя госпожица Максин Едфийлд от Кловървил, която от известно време е моя клиентка. Нека седнем и да чуем какво ще ни разкаже тя. Убеден съм, че след това нещата ще са ясни за всички и ще можем да говорим делово. А може би дори ще станем приятели…
— Добър ден на всички — обади се с остър глас Максин Едфийлд — слаба и висока жена около четиридесетте, с умни сиви очи и прекалено голяма уста с тънки устни.
— Разкажи им историята си, Максин — подкани я Ловит.
— Цялата ли? — вдигна вежди тя.
— Да.
— Аз съм жена, която работи — възрази тя.
— Аз също — окуражително й се усмихна Дела Стрийт, а Мейсън само вдигна вежди.
— Никога не съм имала достатъчно пари, за да получа добро образование, дори секретарски курсове не успях да завърша — започна Едфийлд. — Отначало бях сервитьорка в кафе „Кловървил“, с течение на времето стигнах до касиерка. За мен това е добра работа…
— А как се озовахте тук? — попита Мейсън.
— Благодарение на господин Ловит, който ми купи билет за самолета — отвърна жената. — Господин Ловит е адвокат на собствениците на кафе „Кловървил“ и той уреди това пътуване.
— Премини върху същността, Максин — рече Ловит.
— Кога за пръв път видя жената, която се представя тук под името Елън Смит?
— О, отдавна… Може би преди двадесет години. Още когато и през ум не й е минавало да участва в конкурси за красота…
— Добре ли я познаваше?
— Доста добре.
— Имате предвид жената, която стои до мен и която докосвам по рамото? — попита Мейсън.
— Точно така.
— Как се казва тази жена? — попита Ловит.
— Елън Калвърт.
— Колко добре я познавате?
— Много добре. Понякога си споделяхме тайните. Хранеше се в моето кафене и станахме приятелки. Започнах да й препълвам чинията, кафето в чашата й винаги беше горещо, а когато нямах работа, сядах при нея да си побъбрим…
— Само от кафенето ли я познавате?
— Не. Станахме приятелки и започнахме да си ходим на гости. Тя ме канеше в своята стая, аз — в моята. Беше много красиво момиче, може би малко по-високо от необходимото. Аз я учех как да се държи. Казвах й: „Вирни брадичка, скъпа. Опитай се да изглеждаш още по-висока…“ Повечето момичета като нея носят обувки с ниски токове и ходят прегърбени — правят всичко възможно да изглеждат по-ниски… Но момиче, което се гордее с височината си и ходи изправено, веднага придобива царствена осанка и привлича погледите. Много хора харесват високите момичета…
Тя сподели с мен, че се срамува от ръста си, че се притеснява, когато танцува с мъж, който е по-нисък от нея. Аз я посъветвах да забрави тези притеснения и да се държи изправена.
— Премини върху емоционалната част — обади се Ловит.
— Един-два пъти излизахме заедно — продължи Максин. — Елън беше много забавна, особено когато бяхме в компанията на момчета…