— Това можеш да го прескочиш — нетърпеливо я прекъсна Ловит. — Разкажи ни за връзката й…
— За коя по-точно?
— Знаеш за коя.
— С Хаслет ли?
— Точно така.
— Елън си намери работа в „Компанията за пружини и ресори“, където бързо привлече вниманието на младия Хаслет. Искам да кажа, че по онова време той беше млад. Най-много на двадесет и две, а самата Елън беше на осемнадесет.
Разбира се, Хармън Хаслет беше най-желаният млад мъж в града. Съвсем наскоро беше завършил колеж и започна работа в компанията на баща си… Елън се срещаше с него. Бяха много предпазливи, тъй като старият Езекия — бащата на Хармън, щеше да вдигне ужасен скандал, ако разбереше, че синът му излиза с момиче от администрацията… Старият Езекия беше от онези сурови типове, които никога не се усмихват. Сигурна съм, че се е докоснал до жена едва след сватбата си…
— Продължавай — рече Ловит.
— Ами… Нещата доста се задълбочиха. По някое време младият Хаслет явно си е дал сметка накъде са тръгнали и започна да бие отбой… Точно тогава Елън ми поиска съвет. Призна, че може би е била прекалено достъпна, че е отишла твърде далеч и това е накарало любимият й да се откаже от идеята за брак… И вероятно беше така. Докато беше с нея, Хармън наистина се държеше като влюбен, но в момента, в който останеше сам, поведението му коренно се променяше. Мисля, че разбирате какво имам предвид…
— Продължавай — отново се обади Ловит.
— Елън сподели с мен, че ще се опита да го върже, като му каже, че е бременна. Предупредих я, че това може би ще сложи край на връзката им. Но тя ми отговори, че нещата не вървят и трябва да опита нещо кардинално…
— Всичко това са мръсни лъжи! — ядосано възкликна агентката на Дрейк.
— Тихо, Елън! — изгледа я предупредително Мейсън. — Нека чуем историята, която ни предлага тази жена.
— Продължавай, Максин — рече Ловит. — Не се стеснявай, че можеш да навлезеш в интимни подробности. Ние все пак сме адвокати и трябва да знаем цялата истина…
— Добре — кимна жената. — Накратко казано, тя съобщи на Хармън, че е бременна…
— А беше ли?
— Не, за бога!
— Сигурна ли си?
— Абсолютно!
— Какво стана после?
— Тя поиска да се омъжи за него. Прибягна до вечния номер със съсипания живот на невинното младо момиче, за което някой трябва да поеме вината…
— И?
— Хармън Хаслет направо се побърка. Страхуваше се да поеме такава отговорност, страхуваше се да не научи баща му. И в крайна сметка потърси помощта на човека, който оправяше всички бакии на компанията. Мисля, че това сте вие, господин Гарланд…
Той мълчеше, а лицето му беше безизразно.
— И тъй, младият Хаслет помолил специалиста по проблемите да намери лекар на Елън, но онзи категорично отказал, посочвайки му всички възможни последици от подобен акт, включително и вероятността да се превърне в обект на изнудване… После казал, че ще уреди нещата по свой начин.
Отишъл при Езекия и му предложил да изпратят Хармън на продължителна обиколка из Европа за придобиване на опит и опознаване на пазарите. Не зная точно какво му е казал, но бащата одобрил идеята и Хармън заминал.
Някъде по същото време присъстващата тук Елън получила по пощата един плик без обратен адрес. Вътре имало хиляда долара и нищо повече. Десет банкноти по сто…
— Тя ли ти каза, че го е получила? Ти видя ли парите?
— Видях ги. А тя ми каза, че не е успяла да пипне джакпота и ще трябва да се задоволи с утешителната награда. Имаше намерение да замине някъде, където не я познават, и да започне нов живот…
— Каза ти това, така ли?
— Да.
— Тази жена тук?
— Да.
Ловит се усмихна и огледа лицата на присъстващите.
— За ваше сведение, господа, аз разполагам с показанията на Максин Едфийлд в писмена форма, дадени под клетва. Според мен никой от вас няма да прояви желание да се забърква във фалшиви искове, с изключение може би на Елън Калвърт. Надявам се, че сега вече ще се откажете, драга…
Агентката на Дрейк погледна към Мейсън.
— Не казвай нищо — посъветва я адвокатът.
— Не мога ли поне да отхвърля тези…
— Още не — отсече той. — Адвокатът ти те съветва да запазиш мълчание.
— Което е напълно разбираемо — усмихна се Дънкан Ловит. — Всеки адвокат на мястото на господин Мейсън би постъпил така. Позволявам си да отбележа, че след като се запознахте с показанията на госпожица Едфийлд, вие вероятно ще сметнете случая за приключен…