— Искам да задам няколко въпроса на госпожица Едфийлд — вдигна глава Мейсън.
— Моля, направете го — кимна с усмивка колегата му.
— Ако позволите на този адвокат да си задава въпросите, скоро ще останете без свидетел — предупреди го Джармин Дейтън.
— Глупости — възрази Ловит. — Свидетелката разказа каквото знае и е готова да го повтори пред съда. Там също ще трябва да отговаря на въпроси, нали? Нищо не ни пречи да приключим още сега, тъй като тя ще говори истината и само истината… Нали така, Максин?
— Точно така, господин Ловит.
— Хайде, задавайте въпросите си — рече с усмивка Ловит.
Стивън Гарланд измъкна пакет цигари и огледа присъстващите.
— Някой да има нещо против пушенето?
Никой не възрази.
Гарланд запали, издуха дима и попита:
— Колко въпроса възнамерявате да зададете, господин Мейсън?
— Само няколко.
— Аз съм неутрален — рече кльощавият. — Седя си в ъгъла и слушам…
— Не се заблуждавайте, Гарланд — обади се Джармин Дейтън. — Ако си седим и слушаме, бързо ще се превърнем в дивеч, попаднал на мушката на ловеца…
— Длъжни сме да поемем този риск — усмихна се той.
— Просто защото няма къде да се скрием…
— Какви са въпросите ви, господин Мейсън? — попита Максин Едфийлд. — Готова съм да отговарям на всякакви въпроси, по всяко време. Аз съм работила цял живот, имала съм доста премеждия, но винаги съм била почтена. Никога досега не съм печелила пари по нечестен начин…
— Много похвално — рече Мейсън. — Но аз не се интересувам от миналото ви, госпожице Едфийлд. Бих се радвал да получа отговор на един-два въпроса, които все още не са ми ясни…
— Какви са те?
— Казахте, че с хилядата долара Елън Калвърт се е преместила на място, където не я познават, нали така?
— Да.
— Тогава откъде вие знаете това?
— От самата нея.
— Не мога да разбера защо би направила подобно нещо.
— А защо да не го направи? Била е млада, вярвала е, че с хиляда долара в чорапа светът ще падне в краката й. Трябва да ви кажа, че ако на тази възраст ми бяха предложили хиляда долара, за да замина, щях да се кача на първия влак, който тръгва от Кловървил…
— Страхувам се, че не разбирате какво искам да изясня — рече Мейсън. — Елън Калвърт току-що е спечелила конкурс за красота, предлагат й пробни снимки в Холивуд…
— Разбирам ви много добре — прекъсна го Максин. — Наистина е била убедена, че светът е в краката й, а вие недоумявате защо в такъв момент би пожелала да изчезне, нали?
— Точно така.
— Това е едната страна на въпроса, трябва да разгледате и другата. Нашата Елън е съвсем близко до това, за което мечтае всяко момиче в Кловървил и околностите му — да пипне най-добрата партия в града. И когато отношенията им започват да охладняват, тя се решава на отчаян ход и прибягва до номера с бременността. Но номерът не минава.
В крайна сметка Елън разбира, че е изгубила завинаги мъжа на своите мечти. Лично аз съм убедена, че тя е била влюбена в него. Дълбоко и искрено. Но всяко момиче трябва да се грижи за себе си и тя прекрасно го знае…
Вече е била в Холивуд, направили са й пробните снимки. Известно време се е надявала, но после е разбрала, че става въпрос за класическата ситуация „не си правете труда да звъните, ние ще ви потърсим“…
Всъщност какво е станало на практика? Както при всеки конкурс за красота хората от киното поемат ангажимента да й направят пробни снимки. Тоест — да я изправят пред камерата и да я накарат да изиграе някаква сценка. И толкоз.
Самият процес е интересен и вълнуващ за нея, надеждите й са големи. Дълбоко вярва, че е изиграла ролята си чудесно — демонстрирала е по убедителен начин всичко, което се изисква от истинските актриси: любов и омраза, ужас и смайване. Но от гледна точка на холивудските специалисти нещата съвсем не стоят така. Те просто са се забавлявали да гледат как едно обикновено момиче прави физиономии с убеждението, че става за актриса… Били са наясно с възможностите й, но са проявили деликатност и не са искали да я разочароват. „Върни се в Кловървил, а ние ще преценим пробните снимки — вероятно са й казали хората от киното. — Не си прави труда да ни звъниш, ние сами ще те потърсим…“
От този момент нататък Елън започва да осъзнава, че мечтите й няма да се осъществят. Това съвпада и с охладняването на отношенията с приятеля й. Той все още твърди, че я обича, но вече започва да мисли за последиците. Особено за момента, в който старият Езекия Хаслет открие, че синът му има връзка с една от служителките в компанията и тази връзка е далеч по-дълбока от позволеното, а момичето се надява на брак…