— Мислите ли, че Елън си е давала сметка за всичко това? — попита Мейсън.
— Елън седи до вас, можете да я попитате — засмя се Максин. — Разбира се, че си е давала сметка. Това ви е проблемът на вас, учените адвокати — знаете законите наизуст, но от човешката природа нищо не разбирате… Освен това винаги подценявате жените.
Когато мъжът общува с жена, той показва намеренията си по хиляди дребни начини — с погледа, с гласа, с начина, по който излага мислите си… Елън прекрасно е усещала какво вълнува партньора й.
— А вие откъде знаете?
— От самата нея. Разказвала ми е за дългите мълчания на Хармън, за мрачното му настроение. Започнал да я търси все по-рядко и по-рядко, опитвал се да я подготви за раздялата. Не успял, разбира се. Очевидно той също е имал чувства към нея, тъй като след тези периоди на отчуждение следвали периоди на пламенна любов, на клетви за вярност и всичко останало… Но за Елън нещата били ясни.
Моментът, в който разбрала, че е изгубила Хармън завинаги, съвпаднал с разочарованието й от пробните снимки в Холивуд. Разочарованието й било огромно. И точно тогава получава плик с хиляда долара, без никакви допълнителни условия. Аз също бих постъпила като нея — вземам парите и изчезвам. Всяко младо момиче би постъпило така…
— Познавахте Елън добре, така ли?
— Разбира се, че я познавах добре. Никое момиче няма да сподели любовните си тайни с непозната, още по-малко пък плановете си да върже любимия с фалшива бременност…
— Не съм казал, че сте били непозната за нея — поясни Мейсън. — Исках да разбера доколко сте я познавали…
— Познавах я добре — повтори Максин.
— Става въпрос за жената, която стои до мен, така ли? — пожела да се осведоми той.
— Точно за нея става въпрос — убедено кимна Максин. — Много е променена, но това без съмнение е Елън Калвърт!
— Това е някогашното младо момиче, което е споделило с вас намеренията си да сложи капан на Хармън Хаслет с фалшива бременност, така ли?
— Да. Няма смисъл да ми внушавате каквото и да било. Това е Елън Калвърт.
— Момент, момент — обади се Дънкан Ловит. — В сегашната ситуация не се интересуваме от самоличността на тази жена. Още повече, че тя не се отрича от нея…
— В сегашната ситуация трябва да сме абсолютно сигурни в достоверните показания на свидетелката — меко възрази Мейсън.
— Разбирам — кимна другият адвокат, после на лицето му се появи широка усмивка: — Аз просто очаквах по-умел разпит от ваша страна. Това не означава, че ви критикувам, господин адвокат. Просто репутацията ви на майстор на кръстосания разпит, как да кажа… вероятно е малко преувеличена… Защото въпросите ви са някак незначителни…
— Незначителните въпроси не вършат работа — кимна Мейсън. — Но основната цел на кръстосания разпит е да установи дали свидетелят казва истината.
— Така пише в учебниците по право — иронично се ухили Ловит. — Но ние с вас прекрасно знаем, че от кръстосания разпит придобиваме лични впечатления за свидетеля, които на следващия етап използваме за личните си цели. И ако този свидетел наистина казва истината и тази истина не ни изнася, ние правим опит да го объркаме, нали?
— Убеден ли сте, че в случая постъпвам именно така? — изгледа го продължително Мейсън.
— Не знам — сви рамене той. — Но вашата репутация безспорно ми е повлияла, защото очаквах едва ли не някакво чудо…
— Съжалявам, ако съм ви разочаровал — рече Мейсън.
— Няма значение — тръсна глава Ловит. — Сега по-добре преминете върху същността на кръстосания си разпит, или както там го наричате…
— В момента ме интересува паметта на свидетелката. От описаните събития все пак са минали почти двадесет години…
— Глупости! — отсече Ловит. — Тя позна Елън Калвърт в момента, в който я зърна на вратата. Дори я поздрави. Не беше ли така, Елън?
— Предпочитам да не отговаряш — обади се предупредително Мейсън и хвърли кос поглед на агентката на Дрейк.
— Мисля, че напразно си губите времето — рече Ловит. — Идентифицирането на Елън Калвърт не подлежи на никакво съмнение.
— Ще ви задам един въпрос, госпожице Едфийлд — рече Мейсън. — Съвсем обикновен въпрос. Сигурна ли сте в самоличността на Елън Калвърт, както сте сигурна в точността на останалите си показания?