— Абсолютно.
— Означава ли това, че ако бъркате тази самоличност, показанията ви също подлежат на съмнение?
— Я почакайте! — скочи Ловит. — Какво се опитвате да направите?
— Възразявате ли, ако госпожица Едфийлд отговори на този въпрос? — изгледа го Мейсън.
— Не ми харесва начинът, по който го поставяте — троснато отвърна Ловит, после се извърна към свидетелката: — Максин, това ли е наистина Елън Калвърт?
— Разбира се, че е тя.
— Сигурна ли си?
— Напълно. Този човек не може да ме обърка. Познавам я добре, досещам се какво иска да постигне той с въпроса за достоверността на показанията ми. Част от фокусите му, за които ме предупредихте още в Кловървил…
Ловит спря очи върху агентката на Дрейк, помълча малко, после бавно седна на мястото си.
— Нека бъдем наясно — отново пое инициативата Мейсън. — Ако бъркате относно самоличността на Елън Калвърт, аз ще поставя под съмнение и всичките ви останали показания.
— Глупости! — отсече Максин. — Това е Елън Калвърт, а историята, която ви разказах, е вярна отначало докрай!
Мейсън се обърна към агентката на Дрейк и отчетливо каза:
— Моля, нека истинската Елън Калвърт стане на крака.
В стаята се възцари напрегната тишина.
— Наистина ли го искате? — попита агентката.
— Да — кимна той.
— Добре. Истинското ми име е Джеси Алва. Имам редовен лиценз за частен детектив и работя в детективска агенция „Дрейк“. Преди известно време получих задачата да се появя в кантората на господин Мейсън, да остана за известно време там, а след това да дойда в този апартамент, който е нает от детективска агенция „Дрейк“. Това достатъчно ли е, господин Мейсън?
— Мисля, че да — кимна адвокатът.
— Това е капан! — скочи на крака Ловит.
— Нали очаквахте нещо подобно? — изгледа го Мейсън. — Бяхте разочарован от баналния начин, по който проведох разпита на свидетелката ви, за което наистина съжалявам…
— Лъже! — извика Максин Едфийлд. — Всички лъжат! Не им позволявайте да ви заблудят, защото тази жена е Елън Калвърт!
— Носите ли някакъв документ за самоличност, госпожице Алва? — попита Мейсън.
Агентката кимна и извади портмоне, претъпкано с кредитни карти, шофьорска книжка и служебна карта на частен детектив.
Дънкан Ловит ги пое от ръцете й и започна да ги преглежда. Вършеше го бавно, взираше се в снимките, а след това в лицето на агентката. Накрая затвори портмонето и с нежелание го върна на собственичката му.
— Предупредих ви! — изръмжа Джармин Дейтън. — Пуснете ли го да си разиграва коня, не очаквайте нищо добро!
— Това не променя нещата по отношение на нашата жалба в съда — рече Ловит. — Наследник все още няма…
— Това е капан! — възмущаваше се Максин Едфийлд. — Мейсън е снабдил тази жена с фалшиви документи за самоличност! Откъде сте сигурни, че Елън Калвърт не живее тук под друго име и не е започнала работа като частен детектив? Фактът, че притежава шофьорска книжка на името на някоя си Джеси Алва, все още не означава, че пред нас не стои Елън Калвърт!
— Всичко зависи от твоите спомени, Максин — замислено промълви Дънкан Ловит.
— Познах я и държа на показанията си! — отсече Едфийлд. — Не се е променила много. Все още държи брадичката си вирната, в поведението й се долавя някогашната царственост. Разбира се, днес е доста по-стара, но някои неща у хората си остават непроменени. Не позволявайте на този Пери Мейсън да ви заблуди!
Ловит запази мълчание.
— Какво ще кажеш, Гарланд? — обади се Джармин Дейтън.
— Седя и гледам сеир — ухили се кльощавият. — Но трябва да призная, че имам известна вина, тъй като подцених противника… На практика не разполагах с кой знае какво: една снимка отпреди двадесет години и словесно описание на висока жена с царствена осанка. Като се замисля за всичко, което се случи през последните дни, стигам до заключението, че то стана прекалено лесно — появата на тази жена в кантората му, проследяването й до този апартамент…
— Значи мислиш, че тя не е Елън Калвърт? — изгледа го Дейтън.
— Ако тя е Елън Калвърт, аз съм Наполеон Бонапарт! — изсмя се Гарланд.
— Няма да ви позволя да ме лишите от обещаната награда! — пронизително изкрещя Максин Едфийлд. — Тази жена е Елън Калвърт!