Току-що се връщаме от апартамента, където имахме доста драматични разговори. Адвокат на име Дънкан Ловит доведе една свидетелка, която установи самоличността на моята агентка като Елън Калвърт. Казва се Максин Едфийлд и твърди, че е била ваша приятелка по време на връзката ви с Хармън Хаслет. Вие сте споделяли интимните си тайни с нея и най-вече тревогата си за бъдещето на вашата връзка. След като сте се посъветвали с тази жена, вие сте решили да принудите Хаслет да се ожени за вас, като сте му казали, че сте бременна…
Хаслет очевидно се е уплашил от хода на събитията и набързо е заминал за Европа. Така го е посъветвал Гарланд. Според свидетелката Гарланд ви е изпратил хиляда долара в банкноти по сто, след което вие сте решили да заминете и да започнете нов живот. Тя твърди, че изобщо не сте били бременна, а цялата работа е била да вържете Хаслет…
— Ах, тази малка, лъжлива…
— Спокойно — вдигна ръка Мейсън. — Сега най-важното е да ви запозная с цялата информация по случая. После можем да обсъждаме подробностите…
Максин Едфийлд идентифицира агентката ми като вас. Както вече казах, тя е на вашата възраст и има вашата фигура, а аз си направих труда да й дам известни инструкции по отношение на поведението и походката…
В резултат се получи нещо доста странно. Максин Едфийлд настоява, че е казала истината. Докрай твърдеше, че въпросната жена е Елън Калвърт някогашната й приятелка. Разбира се, нейните показания отидоха по дяволите в момента, в който агентката разкри истинската си самоличност.
А сега вие сте тук. Ако Гарланд и Дейтън продължават да наблюдават кантората ми с надеждата, че все пак ще се появите, значи са улучили джакпота…
— Това вече няма значение — тръсна глава жената. — Възнамерявам да изляза на светло и да се боря!
— За какво ще се борите?
— За два милиона долара, които трябва да наследи синът ми.
— Чакайте малко! — подсвирна изненадано Мейсън. — При първото си посещение тук изобщо не споменахте тези неща!
— Всеки има право да промени решението си — заяви Елън Адеър.
— А по каква причина го сторихте вие?
Жената отвори чантичката си и извади вестникарска изрезка.
— От „Кловървил Газет“ — поясни и остави изрезката върху бюрото.
Адвокатът сведе очи към изписаното с тлъсти букви заглавие:
После попита:
— Сега ли научихте това?
— Не — отвърна посетителката. — Знаех, че Хармън Хаслет е единствен акционер и лично ръководи бизнеса си. Но нямах представа, че за двадесет години този бизнес толкова се е разраснал. Явно става въпрос за един огромен концерн…
— Давате ли си сметка какво означава всичко това? — погледна я настоятелно Мейсън. — Предявите ли претенции към наследството, ще бъдете обвинена в измама, а синът ви с години ще се влачи по съдилищата… Между впрочем той знае ли коя е истинската му майка?
— Вече знае. Говорих с него и всичко му обясних. Беше доста по-лесно от очакванията ми, защото жената, която го е отгледала, вече беше събудила подозренията му.
Адвокатът помълча известно време, после замислено промълви:
— Възможен е и друг сценарий… Вие сте една изключително умна жена, която се договаря с младеж на подходяща възраст, съчинява достоверна история и се опитва да отмъкне два милиона долара!
— Вярвате ли, че наистина съм такава? — попита директно Елън Адеър.
— Не знам какво да мисля — откровено отвърна той. — Нещата се развиват прекалено драматично и вие изведнъж се появявате тук с коренно различни намерения… Бих казал, че изпитвам известно недоверие…
— Не мога да ви обвинявам в нищо, господин Мейсън — рече тя. — Наистина постъпих доста глупаво. Трябваше да обмисля нещата по-внимателно…
— Добре — въздъхна той. — Сега искам да чуя истината. Веднага подчертавам, че настоявам за това в качеството си на ваш адвокат. Просто ми разкажете как стоят нещата, а после ще видим дали мога и дали трябва точно аз да защитавам интересите ви… И така, колко истина се съдържа в това, което ми разказахте предишния път?
— Всичко е истина — отвърна Елън Адеър. — Позволих си да ви спестя само малка част от нея…
— Че действително имате син, така ли?
— Пристигнах тук преди малко повече от двадесет години — започна жената. — Бях бременна, бях отчаяна. Но пътувах и живеех икономично, все още разполагах с по-голямата част от онези пари. Не можех да си търся работа като секретарка, тъй като щяха да ми искат препоръки от компанията на Хаслет. По тази причина се задоволих с почистване по къщите и гледане на деца.