Пуснах обява във вестника. Обади се една жена на име Беърд и поиска среща. Семейството не беше особено заможно, но господин Беърд имаше добра работа. Съпругата му Мелинда не беше добре със здравето. Нямаха деца, изглеждаха съвсем обикновено семейство…
Започнах работа при тях. Не след дълго госпожа Беърд забеляза състоянието ми. Аз си признах всичко, а после й обещах да работя до последния момент. Бях решила да родя детето и да го дам за осиновяване…
Жената беше много откровена с мен, държеше се изключително добре. Попита ме дали съм мислила за аборт и аз честно си признах, че съм отхвърлила тази възможност.
С това приключи първият ни разговор, но два дни по-късно тя каза, че говорила с мъжа си. Много им се искало да осиновят детето ми, но юридическите пречки били твърде големи.
След което госпожа Беърд ми направи и конкретното си предложение: ще пусне слух между приятелите на семейството, че е бременна. Господин Беърд ще остане в Лос Анжелес, за да не изгуби добрата си работа, а ние двете ще заминем за Сан Франциско. Там аз ще родя детето си, но под името Мелинда Беърд. По документи то ще бъде регистрирано като законно дете на Мелинда и Огъст Лирой Беърд…
Това беше целият план. След известно време щяхме да се завърнем в Лос Анжелес. Аз щях да остана на постоянна работа при тях, а те щяха да отгледат детето ми. Единственото им условие беше да не казвам на никого за нашата малка комбинация, най-вече на детето…
Мейсън замислено я гледаше.
— А защо променихте решението си? И защо дойдохте при мен?
— Защото видях какво пише във вестниците — отвърна Елън. — Състоянието на Хармън Хаслет възлиза на повече от два милиона долара и негов единствен наследник е синът ми.
— А вие не искате ли част от него за себе си?
— Не. Нямам юридическо основание.
— При предишния ни разговор заявихте, че искате синът ви сам да си пробива път в живота, да не знае нищо за истинския си баща… Но сега намеренията ви са други.
— Много мислих върху тези неща — рече с въздишка Елън. — Допреди няколко дни бях убедена, че бащата на детето ми е жив и става въпрос за евентуална месечна издръжка в размер на двеста-триста долара… Но сега се оказва, че е мъртъв, а състоянието му възлиза на два милиона!
— Продължавам да съм настроен скептично от това, което чувам — откровено си призна Мейсън.
— Аз обаче случайно разполагам с доказателство за верността на своята история — заяви жената.
— Интересно — промърмори Мейсън и се приведе напред. — Какво може да бъде това доказателство? Може би показанията на хората, които са отгледали детето ви?
— За съжаление не. И двамата са мъртви. Загинаха при автомобилна катастрофа.
— Как тогава ще докажете твърденията си?
— Чрез показанията на една сестра от болницата в Сан Франциско.
— Искате да кажете, че тази сестра помни обстоятелствата по раждането на сина ви отпреди двадесет години въпреки хилядите раждания след това?
— Говорите така, сякаш това е напълно невероятно — погледна го жената.
— И наистина мисля така — кимна адвокатът.
— Когато чуете подробностите, ще си промени мнението и ще разберете, че това е най-простото нещо на света…
— Дайте ги тези подробности.
— Постъпих в родилното на първия работен ден на въпросната сестра. Ако си спомняте, влязох в болницата под името Мелинда Беърд и трябваше да се регистрирам на нейните години. Тя беше на двадесет и девет. Всъщност тя беше на тридесет и една, но ние решихме, че можем да скрием една-две — както го правят повечето жени…
Но сестрата помислила, че е станала грешка, и дойде да говори с мен.
— Как се казва тази сестра?
— Агнес Бърлингтън.
— Дойде да говори с вас преди раждането, така ли?
— Да.
— И ви попита дали не сте сбъркали годините си?
— Да.
— Какво й отговорихте?
— Казах, че грешка няма. Че действително съм родена на датата, посочена в документите, но просто изглеждам по-млада…
— Как реагира тя?
— Каза, че това са врели-некипели и очевидно я вземам за глупачка. На което аз отвърнах да ме остави на мира… Аз бях първата й пациентка и затова ме е запомнила.
— Не виждам как можете да бъдете сигурна в това — отбеляза Мейсън.