— Сигурна съм, защото вече разговарях с нея.
— Какво?!
— Точно така, вече разговарях с нея.
— Къде е тя?
— Тук, в Лос Анжелес. Продължава да работи като медицинска сестра.
— Кога разговаряхте с нея?
— Съвсем наскоро. Тази Агнес Бърлингтън се оказа дяволски умна жена. Още тогава усетила, че става нещо нередно, и си направила копия от всички болнични документи. Поради факта, че постъпих под името на Мелинда Беърд, аз дадох и точния й адрес. Това беше задължително, тъй като трябваше да бъде вписано в акта за раждане…
И така, Агнес Бърлингтън се спотайва и изчаква подходящия момент. Той настъпи преди около две години. Появи се при мен и каза, че знае тайната ми. Беше си отбелязала всичко: как влизам в болницата под името на Мелинда Беърд, как бебето получава името Уайт Беърд, но всъщност е мой незаконен син.
— Какво искаше? — попита Мейсън.
— Пари, какво друго? — отвърна жената. — Действаше умно, като професионална изнудвачка. Медицинските сестри имат големи възможности в това отношение, стига да решат да ги използват. Тази мадама очевидно искаше…
— И в момента живее в Лос Анжелес, така ли?
— Да.
— С какво се занимава?
— Ами живее си в една хубава къща, работи когато пожелае, кара нова кола… С положителност си има няколко жертви като мен и затова не изпитва финансови затруднения.
— Каква сума измъкна от вас? — попита Мейсън.
— Не особено голяма. Тя е скромна в исканията си. Появява се един път в годината, обяснява ми, че й трябват двеста долара да покрие някаква ипотека, после изчезва. Идва чак на следващата, за да поиска триста… Прави го много възпитано, без да прибягва до заплахи…
— И твърди, че ви помни, така ли?
— О, да. Мисля, че наистина ме помни много добре. Направила ми е доста снимки в родилното, използвала един от онези фотоапарати с тридесет и пет милиметрови филмчета. Нямам представа как го е сторила без да забележа…
— А показа ли ви ги?
— Не.
— Не мислите ли, че блъфира?
— Не. Според мен наистина разполага със снимки.
— Значи сте плащали на тази изнудвачка, за да запазите миналото си в тайна — замислено промълви Мейсън. — Но сега ситуацията се променя и вие искате то да стане обществено достояние…
— Защо не? — сви рамене Елън Калвърт. — Семейство Беърд загинаха при автомобилна катастрофа, Хармън Хаслет изчезна в морето. Уайт е единствен наследник на състояние от два милиона долара и процъфтяващ бизнес…
Доста мислих как да постъпя с Уайт, господин Мейсън. След смъртта на осиновителите му той стана… как да кажа, доста неуправляем… Беърд му оставиха малко пари и той… показва всички признаци на разхайтен младеж… Мисля, че след като научи за наследството, бързо ще влезе в пътя и ще стане по-отговорен.
— По-скоро се надявате да го стори — отбеляза Мейсън. — Но може да стане и точно обратното…
— Не, няма да стане! — отсече жената. — В момента Уайт е нестабилен, тъй като не може да си намери място в живота. Докато семейство Беърд бяха живи, нещата се развиваха по съвсем друг начин. Но те умряха, той наследи малко пари и… Не, господин Мейсън. Премислила съм всичко. Отначало дойдох при вас с коренно различни намерения, но признавам, че решението ми беше погрешно. Сега искам да го променя…
— Ясно — кимна Мейсън. — А какво конкретно искате от мен?
— На първо време да снемете показанията на Агнес. Нали съществува процедура, чрез която да го направите? В смисъл, че всичко може да се случи на човек, който знае важни неща за другите… Да умре, да изчезне…
— Да, подобна процедура наистина съществува. Особено когато свидетелят знае важни факти, засягащи голямо наследство…
— Значи, точно това искам от вас.
— Синът ви носи фамилията Беърд, така ли?
— Да. Уайт Беърд. Изнудвачката издебнала момента, когато Мелинда и Огъст били извън града, и се свързала с него. Държала се много мило. Обяснила, че като медицинска сестра е присъствала на раждането му в болницата в Сан Франциско. Изявила желание да се срещне с майка му. Очевидно е възнамерявала да изнудва и семейство Беърд…
— За същата сестра ли говорим?
— Да. Представила се като Агнес Бърлингтън.
— Какво станало после?
— Попитала Уайт, дали майка му е висока жена с царствена осанка, на което той се засмял и отвърнал: „Не, по-скоро е ниска и пълничка“… Поговорили си още малко, после сестрата си тръгнала.