— Не ми казвате всичко — отбеляза адвокатът. — Хайде да говорим откровено.
— Добре — въздъхна Елън. — Сестрата започнала да изнудва семейство Беърд. Появила се при Огъст и му обяснила за какво става въпрос: как присъствала на раждането на сина му, как добре си спомня, че майката била висока жена с царствена осанка, която тя помнела много добре. После поискала „на заем“ двеста и петдесет долара и той й ги дал…
— После?
— След известно време се появила отново и пак поискала двеста и петдесет долара…
— Колко общо е измъкнала от тях?
— Хиляда двеста и петдесет…
— Откъде са дошли тези пари? Доброволно ли са й ги плащали?
— Да. С нежелание, но доброволно…
— През това време и вие плащахте, така ли?
— Да. Постоянно й отпусках „заеми“.
— А сега изведнъж решавате, че тази жена трябва да проговори — саркастично отбеляза Мейсън.
— Точно така. Плащах й, за да мълчи. Сега искам обратното. Тя трябва да проговори!
— Всичко това би могло да бъде една добре замислена измама — изрече адвокатът.
— Какво искате да кажете?
— Научавате за огромното наследство, а след това се залавяте за работа. Намирате въпросната изнудвачка, уговаряте нещата с Уайт… Вижте, Елън… Ще поговоря с тази сестра, но ви предупреждавам, че съм настроен крайно скептично към историята ви… Ще ми трябват много доказателства…
— Тя ще ви ги предостави — отвърна Елън Адеър.
— Добре, ето какво ще направим — кимна Мейсън. — Ще поговоря с тази Агнес Бърлингтън и ако преценя, че казва истината, ще взема показания от нея…
— Няма ли начин да го сторите веднага? — нетърпеливо попита Елън Адеър. — Искам да кажа, че всичко може да й се случи…
— Двадесет години нищо не й се е случило. Да се надяваме, че нещата ще продължават така… Снемането на официални показания си има своите тънкости.
— Ще ги вземете, нали?
— При последната ни среща вие се отказахте от адвокатските ми услуги — подхвърли Мейсън.
— Но нещата се промениха. Сега искам да бъдете мой адвокат.
— Това го разбирам — отвърна той, после рязко смени тон: — Ами Максин Едфийлд?
— Какво Максин Едфийлд?
— Добре ли я познавахте?
— Да, познавах я наистина добре.
— И искахте съвети от нея?
— Да. Беше с няколко години по-възрастна от мен и имах нужда от съветите й…
— Срещахте ли се с нея насаме?
— Да.
— Споделяхте ли подробности за връзката си с Хармън Хаслет?
— Да.
— Казахте ли й, че сте бременна?
— Да.
— Тя научи ли за онези хиляда долара?
— Да. Тя беше единственият човек, на когото казах за тях.
— А да сте й казвали, че всъщност не сте бременна?
— Не, разбира се. Защото бях бременна. Сутрин ми прилошаваше и Максин бързо разбра за какво става въпрос. Стана подозрителна и започна да ме разпитва. В крайна сметка й разказах всичко…
— Но тя заявява под клетва, че не сте били бременна — отбеляза Мейсън. — Твърди, че всичко е било лъжа, за да вържете Хаслет.
— Знам — кимна Елън. — Животът й не беше лесен. Някой й е предложил тлъста сума и тя е приела да твърди каквото се иска от нея. Когато става въпрос за два милиона долара, всичко е възможно, господин Мейсън…
— И още как — съгласи се той.
— Значи Максин ще заяви под клетва, че всичко е било измама? — погледна го клиентката му.
— Не всичко. Само онази част от плана ви, която е била свързана с евентуален брак… Тя вече е подписала показания в този смисъл. Но работата е там, че ви сбърка с друга жена… Това поставя показанията й под съмнение, но не означава кой знае какво. След двадесет години всеки може да сбърка…
— Вие ли я принудихте да направи погрешната идентификация?
— Поставих й мъничък капан и тя падна в него — призна с лека усмивка Мейсън.
— А ще говорите ли с Агнес Бърлингтън?
— Да — загрижено въздъхна той. — Искам да чуя какво ще каже… Но ви предупреждавам, че ще поема случая само след като се уверя, че има за какво да се заловя!
— Защо?
— Защото всеки, когото обвиняват в някакво престъпление, има право на защита. Независимо дали е виновен или не. А уважаващите себе си адвокати избягват да се забъркват в случаи като вашия… Лесно може да се окаже, че в качеството си на моя клиентка вие се опитвате да извършите престъпление.