— Май не си е у дома — отбеляза Елън, след като адвокатът позвъни още няколко пъти.
— У дома си е — поклати глава той. — Всички лампи са запалени. Но може би е заета с нещо важно…
— Звънецът трябва да е повреден…
— Не е. Чувам го във вътрешността на къщата… — Мейсън опита още веднъж, после поклати глава: — Може би трябва да се върнем в колата и да почакаме малко. Вероятно е под душа…
— А защо не заобиколим откъм градината? — попита Елън. — Може да е в кухнята и да не чува звънеца заради включени домакински уреди.
— Апартаментът — близнак е тъмен — рече адвокатът. — Това означава, че съседите й ги няма. А аз по принцип мразя да надничам през чужди прозорци… — Натисна бутончето още два пъти, после направи крачка встрани и притисна чело към стъклото на един прозорец, който гледаше към верандата.
— Вижда ли се нещо? — обади се Дела Стрийт.
— Цялата дневна — промърмори той. — Слава богу, че завесите не са дръпнати докрай. Чакайте, чакайте… Какво е това?
— За какво става въпрос? — попита Дела Стрийт.
— Виждам женски крак…
— Какво прави тя?
— Нищо. Кракът се вижда зад вратата на друга стая, вероятно спалнята. Палецът сочи нагоре…
— Мили боже! — прошепна Елън. — Ако нещо се е случило с нея, аз съм загубена! Нека да погледна!
Пристъпи напред и опря чело в стъклото.
— Кракът е напълно неподвижен, а от положението му личи, че жената лежи на пода — рече Мейсън. — Дела, опитай входната врата, но едновременно с това почукай…
— Тя е в безсъзнание — прошепна Елън. — Изобщо не се помръдва…
— Входната врата е заключена — съобщи Дела Стрийт.
— Според мен трябва да извикаме полиция — рече Мейсън.
— Не, не! — възпротиви се Елън. — Нека преди това разберем какво се е случило. Ако е пияна или дрогирана, бихме могли да й вземем показанията преди намесата на властите. Нима не разбирате колко важно е това за мен?
Адвокатът се колебаеше.
— Ако се е напила и е заспала на пода… — започна отново тя, но той махна с ръка.
— Рано е за такова нещо… Е, добре. Нека минем отзад и да опитаме черния вход… Между другото, там може би има и друг прозорец, от който ще се вижда по-добре…
Адвокатът слезе от верандата и тръгна по затревената площ. Направи две крачки и се спря.
— Почвата е доста мека. Някой е поливал здравата. Има подземна система за поливане, която и в момента не е изключена…
— Тогава да минем от другата страна — предложи Елън.
— Акт, който ще ни постави под ударите на закона, тъй като ще сме нарушили частна собственост — отвърна Мейсън. — Но няма как… Само по този начин ще стигнем до задния вход.
Тръгна пръв, жените предпазливо го последваха. Заобиколиха къщата — близнак и скоро стигнаха пред малка веранда.
— Охо, тази врата е открехната — отбеляза Мейсън.
— Нищо не ни пречи да влезем вътре…
— Тогава какво чакаме? — забеляза колебанието му Елън Адеър.
— Влизаме заедно и се държим близо един до друг — съгласи се най-сетне той. — Не пипайте абсолютно нищо. Започваме да викаме домакинята в момента, в който отворим вратата. Ясно ли е?
Думите му бяха придружени с действия. Вратата се отвори, гласът му екна в празната къща:
— Ало, има ли някой? Ало, госпожице Бърлингтън?
Никой не отговори.
Адвокатът прекоси кухнята и влезе в осветената дневна. Оттам свърна надясно и се насочи към също така осветената спалня, чиито завеси бяха плътно спуснати. После изведнъж се закова на място.
— Ето каква била работата — промърмори. — Стойте там, където сте!
Жената на пода беше на около четиридесет и две-три години, с разпиляна върху мокета тъмна коса, чиито краища бяха подгизнали от засъхнала кръв.
Беше по бельо, но с обувки и чорапи.
— Не пипайте нищо! — подвикна през рамо Мейсън, после пристъпи напред, наведе се и хвана вкочанената ръка на жената. Поддържа я няколко секунди, след което бавно я пусна.
— Мъртва е от доста време — обяви. — Предсмъртните гърчове са се появили и изчезнали, трупните петна вече са налице… Мисля, че трябва да повикаме полицията.
Елън Адеър изтика Дела настрана, втурна се към Мейсън, сграбчи ръката му и извика:
— Направете нещо, господин Мейсън, моля ви! Не можем да изгубим всичко по такъв начин!
— Дръпнете се! — изръмжа той. — Не мога да я съживя само защото се нуждаете от показанията й!