— Бяхме вътре.
— Как влязохте?
— През задната врата.
— С какво основание се промъквате през задната врата на хората?
— Имахме основания да помислим, че в къщата има човек — отвърна с лека въздишка Мейсън. — Доста дълго звъняхме на входната врата, но никой не ни отпори. Аз надникнах през прозорчето отпред и видях женски крак. Минахме отзад и открихме, че черният вход не е заключен. Всъщност вратата беше леко открехната… И влязохме.
— Пипахте ли нещо? — попита полицаят.
— Страхувам се, че клиентката ми се докосна до това-онова. Изпадна в истерия и хукна да бяга. Спъна се в някакви мебели, после аз успях да я хвана и да я изведа на чист въздух. През това време секретарката ми отиде да ви повика…
— Къде бяхте паркирали?
— Отсреща, на улицата — отвърна Мейсън. — Алеята и тревните площи са доста разкаляни. Предполагам, че е включена системата за автоматично поливане. Проверих тялото, но не открих признаци на живот. Плътта е студена и отпусната. Това означава, че предсмъртните гърчове са отминали. Освен това системата за напояване действа от доста време насам. Осветлението е включено и аз имам основание да подозирам, че лампите са светили през целия ден, както и предишната нощ…
— Ще хвърлим един поглед — каза полицаят и се обърна към колегата си: — Извикай екип от отдел „Убийства“. — После отново насочи вниманието си към Мейсън: — Влезте в колата си и чакайте там. Коя е другата жена?
— Елате тук, Елън — подвикна адвокатът.
Елън Адеър стана и се насочи към полицая. Вървеше бавно, но стабилно.
— Госпожицата е моя клиентка — поде Мейсън. — В момента е доста разстроена. Казва се Елън Адеър и заема отговорен пост във веригата универсални магазини „Френч, Колман и Суейзи“…
— Ясно — кимна полицаят. — Влезте в колата и тримата. Бихте ли ми показали шофьорската си книжка, господин Мейсън?
Мейсън се подчини.
Вторият полицай надникна от прозорчето на патрулната кола и подвикна:
— Екип на отдел „Убийства“ тръгва насам. Ние трябва да охраняваме всички изходи на сградата.
— Добре, аз ще поема задния — кимна първият униформен. — Ти наблюдавай отпред, не изпускай от очи и тези хора тук. Мъжът е Пери Мейсън, известният адвокат…
— Не прекосявайте ливадата, не ходете и по алеята — предупреди го Мейсън. — По-добре заобиколете покрай апартамента — близнак, както направихме ние…
— Благодаря — отвърна полицаят, после вдигна глава: — А вие как разбрахте, че ливадата е подгизнала, след като не сте минали през нея?
— Две крачки ми бяха достатъчни — отвърна адвокатът.
— Ясно — равнодушно кимна полицаят, включи фенерчето си и тръгна да обикаля сградата.
Колегата му се изправи на тротоара и подхвърли:
— Вие тримата можете да влезете в колата си и да чакате там, докато дойде екипът на криминалистите…
10
Лейтенант Траг от отдел „Убийства“ се облегна на шофьорската врата и попита:
— Как така точно вие открихте трупа?
— Дойдохме да се срещнем с Агнес Бърлингтън, но никой не ни отвори — отвърна Мейсън. — В апартамента светеше, надникнах през страничния прозорец и видях женски крак. Заобиколихме отзад и открихме, че вратата към кухнята е открехната.
— Бутнахте я и влязохте, така ли?
— Да.
— А защо не позвънихте в полицията веднага след като видяхте крака?
— Защото не ми се отговаря в съда — усмихна се Мейсън. — Ако тази жена се беше натаралянкала, положително щеше да ме съди за морални щети, нали? На всичкото отгоре името ми отново щеше да се появи във вестниците…
— За ваша информация, Мейсън, никак не ни е приятно, когато разни адвокати откриват трупове… Особено пък когато става въпрос за вас. Вие твърде често се оказвате на местопрестъплението преди нас…
— Аз съм действащ адвокат, приятелю — отвърна той. — Нима си въобразявате, че седя в кабинета си и чакам клиентите да ме потърсят?
— Добре, добре — направи гримаса Траг. — Това го знам наизуст: вие сте действащ адвокат, вие не сте от онези, които чакат в кабинета си… Какво му е толкова спешното на този случай, че решихте да не чакате в кабинета си?
— Имам основания да вярвам, че Агнес Бърлингтън е разполагала с важна информация относно мой клиент — отвърна Мейсън.
— За какво по-точно става въпрос?
— Това нямам право да обсъждам.
— А какви показания трябваше да даде Агнес Бърлингтън?