— Повтарям, че не мога да говоря по този въпрос.
— Тайнствен както винаги, а? — криво се усмихна лейтенант Траг.
— Защитавам интересите на клиента си, нищо повече.
— Добре. Влизате вътре и откривате трупа… Докосвахте ли го?
— Да.
— Защо?
— За да проверя дали жената не е само в безсъзнание.
— Уликите сочат, че е била мъртва от доста време. Нима не забелязахте, че кръвта е засъхнала?
— Забелязах го. Но ако у тази жена все още имаше някакви признаци на живот, аз бях готов да направя всичко възможно, за да й помогна.
— Но когато я докоснахте, разбрахте, че е мъртва…
— Да, при това отдавна.
— Познавате ли Агнес Бърлингтън?
— Не.
— Какво знаете за нея?
— Че е била медицинска сестра.
Траг се надвеси над прозорчето и се вгледа в Елън Адеър.
— Тази жена ли е вашата клиентка?
— Да — кимна Мейсън.
— Която заема отговорна длъжност в деловите среди?
— Да. Тя е главен търговски съветник в един от супермаркетите на „Френч, Колман и Суейзи“.
Погледът на Траг се насочи към Дела Стрийт и устните му се разтегнаха в усмивка.
— А другата дама е вашата неотразима секретарка Дела Стрийт… — Сви рамене, въздъхна и добави: — Е, хубаво… Нека чуем клиентката ви… Вашето име, моля?
— Елън Адеър.
— Моята клиентка госпожица Адеър не е склонна да дава никакви изявления — предупредително се обади Мейсън.
— Можете да я спрете в момента, в който пожелаете — усмихна се коварно Траг. — Продължавайте, моля… Нека чуем какво желаете да споделите с нас…
— Дойдох тук в компанията на господин Мейсън и госпожица Стрийт — започна Елън. — Открихме мъртвата жена и веднага позвънихме в полицията.
— Пипахте ли нещо в къщата?
— Всичко е в състоянието, в което го заварихме.
— А каква е причината да сте тук?
— За момента предпочитам да не обсъждаме този въпрос — обади се с усмивка Мейсън.
— Значи дойдохте тук, открихте мъртвата жена и позвънихте в полицията… — проточи Траг. Очите му се забиха като свредели в лицето на Елън.
— Да — кимна тя.
— Много добре — въздъхна лейтенантът. — Можете да си вървите. Ще ви потърсим, ако се наложи…
— Благодаря — рече Мейсън.
— За нищо — отвърна с прекалена галантност Траг. — За мен е истинско удоволствие да контактувам с хора, които изгарят от желание да сътрудничат на полицията.
11
— Това ли беше всичко? — учудено попита Елън Адеър, след като лейтенант Траг бавно се отдалечи към къщата, а Мейсън запали мотора.
— Това беше само началото — отвърна адвокатът.
— Но той не ме попита нищо… Нито откъде познавам мъртвата, нито защо сме тук.
— Защото знаеше, че няма да ви позволя да му отговорите — поясни Мейсън. — А дори и да му отговорехте, не можеше да бъде сигурен, че казвате истината.
— Това пък какво означава?
— Означава, че на този етап лейтенант Траг знае за убийството толкова малко, колкото и ние… Приблизителният час на смъртта може да бъде установен от вкочанясването на трупа, от включеното осветление и напоителната система, която положително работи от доста време насам… По всяка вероятност Агнес Бърлингтън е била убита преди около двадесет и четири часа, но вкочанясването на трупа е един от най-несигурните методи за установяване времето на смъртта. При някои хора то се появява почти моментално, докато при други става бавно и продължително…
Има и други методи за определянето на този час — телесната температура, последното хранене, състоянието на храната в стомаха и червата…
Същевременно Траг знае, че ние сме сериозни и отговорни хора и няма да се укрием от правосъдието. Той е убеден, че съм му казал истината, но не е сигурен, че това е цялата истина. На практика той е почти убеден, че съм му спестил най-важната част от нея — тоест, защо сме дошли чак до тук, за да разговаряме с Агнес Бърлингтън, върху какъв случай работя, защо вие сте моя клиентка и прочее…
— Аз наистина съм ваша клиентка, нали? — разтревожено попита Елън, докато колата излизаше на главната улица.
— Май е така — загрижено въздъхна Мейсън. — Вече съм обвързан с вас. Първоначално се отказахте от услугите ми, после се върнахте, обзета от паника. Защо го направихте, Елън?
— Не съм била обзета от паника. Обмислих нещата от всички страни и разбрах, че когато става въпрос за наследство от два милиона долара, няма начин да не привлека общественото внимание. Бях сигурна, че ще открият не само мен, но и Агнес Бърлингтън, и Уайт… По тази причина реших, че е време да изляза на светло, а Уайт рано или късно ще трябва да свикне с новата ситуация… С два милиона долара той би го сторил много по-лесно, нали?