— И се върнахте при мен…
— И се върнах при вас.
Известно време Мейсън мълча, после тихо подхвърли:
— Май ще се окажете доста пресметлива клиентка…
— Напротив, дори се опитвам да контролирам прекалената си чувствителност — възрази тя.
— Точно за това става въпрос — кимна той. — Доста добре се контролирате… В момента сте твърде спокойна…
— А защо да не съм?
— Само преди броени минути бяхте пред истерия — отбеляза Мейсън.
— Но успях да се справя с нея, нали? Една емоционална буря винаги прочиства атмосферата…
— След което сте хладна, спокойна и сдържана…
— Да, доста по-спокойна в сравнение с момента, в който открихме трупа.
— Но именно в този момент се държахте малко странно — отбеляза Мейсън. — Предупредих ви да не докосвате нищо, но вие направихте точно обратното — започнахте да се препъвате из помещенията, хващахте се за всичко, което ви попаднеше пред очите — гардероба, мебелите, вратите… А преди да влезем в къщата, опряхте ръце и във външното стъкло на входа.
— Какво лошо има в това? — попита Елън.
— Нищо лошо — въздъхна той. — Само дето къщата е пълна с вашите отпечатъци.
— Съжалявам.
— Ще съжалявате много повече през следващите дни. Траг няма да е очарован от факта, че открива отпечатъците ви навсякъде.
— Не зная как ще реагира, но ми се стори опитен полицай, който сигурно е виждал жени, изпаднали в паника — сви рамене Елън. — Жената не е машина, господин Мейсън. Тя е емоционално същество и действията й понякога не се подчиняват на логиката…
— Знам, знам — кимна Мейсън. — Но в главата ми се върти една мисъл… Чудя се дали тя ще се появи и в главата на Траг…
— Каква мисъл?
— При повторната си поява в кантората ми вие вече сте знаели за смъртта на Агнес Бърлингтън…
— За Бога, господин Мейсън! — възмутено извика жената. — Как можете да допуснете такова нещо! Обвинявате ме в измама, така ли?
— В нищо не ви обвинявам, но искам да отговорите честно на един въпрос: знаехте ли, че Агнес Бърлингтън е мъртва, когато се появихте при мен?
— Не, разбира се!
— Предлагам ви да си помислите малко, Елън. Ако сте били в тази къща преди и сте знаели, че вътре лежи мъртвата Агнес Бърлингтън, все едно, че сте влезли там с пистолет в ръка и сте натиснали спусъка…
— Вече ви казах, че не съм знаела нищо! Нямах представа, че е мъртва. Надявах се да я открием жива и здрава и да я накараме да проговори!
— Дано да е така — промърмори Мейсън, после рязко вдигна глава: — На алеята имаше следи от гуми, Елън. Личаха ясно, тъй като водата от подгизналата ливада се беше спуснала на там…
— И какво от това?
— А вие много настоявахте да вкарам колата си в алеята. Просто умирахте от желание да паркирам в калта…
— Помислих си, че така ще е по-удобно, а освен това…
— Защо, Елън?
— Ами… Всъщност не знам. Просто ми хрумна така…
— Аз пък мисля, че искахте моята кола да прикрие следите. И се питам дали тези следи не са били от вашата кола. По всяка вероятност сте я вкарали там по-рано през деня, а едва след като сте слезли от нея, сте разбрали, че ще останат следи. После сте минали отзад, бутнали сте открехнатата врата и сте открили трупа… Питам се дали не сте направили и един малък обиск. В смисъл, търсили сте дневник, някакви документи… И сте оставили отпечатъци.
После решавате да оправите нещата и се появявате при мен. Планът ви е прост, но ефикасен: трупът откривам аз, а вие — като повечето жени, изпадате в истерия и започвате да се лутате из къщата… По този начин лейтенант Траг ще получи обяснение за наличието на ваши отпечатъци навсякъде…
Елън се изправи, на лицето й се появи студено изражение.
— Мисля, че при тези обстоятелства едва ли можете да бъдете мой адвокат, господин Мейсън!
— Свободна сте да прекъснете отношенията ни, когато пожелаете — отвърна Мейсън. — Но ви предупреждавам, че ако казаното от мен е вярно, скоро ще бъдете обвинена в предумишлено убийство! Изобщо не се надявайте, че номерата ви ще заблудят лейтенант Траг за повече от двадесет и четири часа. Затова ви предлагам добре да си помислите…