Елън Адеър запази мълчание.
— Е? — погледна я очаквателно той. — Къде остана справедливото ви възмущение?
Жената му отправи един продължителен поглед, после внезапно политна и се облегна на рамото на Дела Стрийт.
— Истина е… — прошушна тя.
Мейсън сподавено изруга и рязко завъртя волана.
— Къде отиваме? — попита Елън Адеър.
— На едно спокойно място, където се надявам най-сетне да чуя от вас цялата истина! — гневно отвърна адвокатът.
12
— Няма нужда да ходим никъде, защото вече ви казах истината — рече Елън Адеър.
— Вие сте глупачка! — отсече все така гневно Мейсън. — Затънали сте до гуша, а и мен дърпате заедно със себе си! Подценили сте полицията и това е основната ви грешка! Те бързо ще открият следите от автомобилни гуми в алеята, после ще се запитат какво всъщност сме търсили в тази къща. Разполагат с името и адреса ви, тъй като прегледаха шофьорската ви книжка. Ще открият колата ви и ще вземат отпечатъци от гумите, които ще съвпаднат с отпечатъците в алеята на Агнес Бърлингтън. След което ще стигнат до заключението, че жената е убита именно от вас, а аз се появявам на сцената, за да прикрия евентуалните следи. И се обаждаме в полицията едва след като сме свършили тази работа. Лейтенант Траг ще издаде заповед за издирването ни…
— Мога да сменя гумите на колата си, преди да…
— Продължавате да се заблуждавате! — рязко я прекъсна той. — По този начин си купувате еднопосочен билет за затвора — в това можете да бъдете абсолютно сигурна. Какво направихте с пистолета?
— Какъв пистолет?
— Мисля, че Агнес Бърлингтън е била застреляна. Край трупа би трябвало да има пистолет…
— Нямаше никакъв пистолет.
Адвокатът направи ляв завой, напусна булеварда и спря пред един от крайбрежните мотели. Нае две съседни стаи, настани Дела Стрийт и Елън Адеър в едната от тях и отвори междинната врата.
— Сега ще поседим тук и хубавичко ще си поговорим — рече той. — А после ще чакаме представлението…
— Предполагам, че направих грешка, като се опитах да ви заблудя, но…
— Изявлението на седмицата! — саркастично се провикна Мейсън. — Сега искам да ми отговорите на един кратък и ясен въпрос: вие ли убихте Агнес Бърлингтън?
— За бога, господин Мейсън! Аз не мога да убия дори муха! Разбира се, че не съм го направила!
— Кога бяхте там?
— В ранния следобед.
— Какво открихте?
— Всичко беше така, както го видяхме заедно.
— Искам да чувам само истината! — отново я предупреди Мейсън. — Там имаше ли пистолет?
— Не, нямаше.
— Какво направихте вие?
— Преодолях паниката и започнах да претърсвам къщата за някакви документи.
— Открихте ли такива?
— Открих един дневник.
— Какво направихте с него?
— Нямах време да го прочета. Просто го грабнах и хукнах навън. След това започнах да си давам сметка за всичко и…
— Не прочетохте ли поне част от този дневник?
— Да, направих го.
— И?
— Според мен е използвала някакъв код. Вътре пишеше неща от сорта на „Телефонирах на господин Хикс“, или „Имах среща с госпожа Игрек“… На места имаше забележки като „Доволна съм от срещата с господин еди-кой си“, като думата „доволна“ беше подчертана…
— Натъкнахте ли се на познато име?
— Нямаше имена, а само инициали. Но едно нещо ме накара да изпитам дълбоко безпокойство…
— Какво е то?
— На дата отпреди около три месеца е отбелязано „абонирах се за Кловървил Газет“…
— Къде е дневникът?
— Скрих го.
— Къде?
— Там, където никой няма да го намери.
— Не бъдете толкова сигурна — поклати глава Мейсън. — Полицията си знае работата…
— Аз също не съм вчерашна — отвърна Елън.
— Вие сте като изгубено в гората пеленаче — въздъхна той. — И може би точно затова ме хванахте неподготвен. Би трябвало да надуша, че нещо не е наред, и да ви подложа на един хубав кръстосан разпит за причините да промените решението си относно услугите ми… Но вече е късно. Бях в онази къща заедно с вас. Ако полицията успее да установи, че това е било второто ви посещение там и че сте прибрали дневника на жертвата, вие положително ще бъдете обвинена в предумишлено убийство!