— Лельо Елън… Мамо… Какво те води тук толкова късно?
— Уайт, искам да те представя на известния адвокат Пери Мейсън — рече Елън. — А това е личната му секретарка, госпожица Дела Стрийт…
Уайт Беърд смаяно зяпна.
— Най-известният адвокат в града! Но какво става?
— Нека влезем, Уайт — рече Елън Адеър. — Трябва да обсъдим нещо много важно.
— Във връзка с онова наследство?
— Да.
— Нима господин Мейсън ще защитава интересите ни, мамо?
— Той е на наша страна, но нещата са доста объркани — отвърна тя.
— Бас държа, че е така — ухили се младежът. — Няма начин да си спестим усложненията, когато става въпрос за цели два милиона долара! Хайде, влизайте…
Обърна се и тръгна към дневната.
— Доста се забави, преди да отвориш — отбеляза Елън.
— Защо? — учуди се Уайт. — Отворих веднага след като те чух да звъниш…
— Значи не си чул първото ми позвъняване…
— Два пъти ли звъня?
— Да.
— Съжалявам, лельо Елън… Мамо… Изобщо не съм те чул…
Откъм алеята се разнесе шумът от автомобилен двигател и Уайт побърза да добави:
— Чета усилено за този изпит! Цял следобед не съм вдигнал глава. Ще ме извините, ако изглеждам малко отнесен, но… Какво става, мамо? Защо идваш у дома в този късен вечерен час, при това в компанията на господин Мейсън и секретарката му?
— Направихме опит да разговаряме с една свидетелка, която разполага с важни сведения относно… Относно миналото. Потърсихме я у дома, тъй като господин Мейсън искаше да поговори с нея.
— Правилно — кимна Уайт. — Трябва да съберем всички важни сведения, които…
— За съжаление пристигнахме твърде късно и я заварихме мъртва — прекъсна го с хладен тон Елън.
— Мъртва ли?
— Да.
— Как така мъртва?
— Била е убита — поясни Мейсън.
— Убита?! — възкликна младежът. — А сега да не би?… Господи!
— Господин Мейсън допуска, че ще бъдем обект на разпити и точно затова трябва да поговорим…
— Коя е жертвата? — попита Уайт. — Аз познавам ли я?
— Едва ли — поклати глава Елън. — Става въпрос за една медицинска сестра, която е присъствала на раждането ти в Сан Франциско и която…
— Хей, чакай малко! — прекъсна я Уайт. — Да не би да говориш за Агнес Бърлингтън?
— Ти познаваш ли я? — втренчи се в него Елън.
— Разбира се, че я познавам — отвърна той.
— Как се запознахте? — намеси се Мейсън.
— Тя ме откри.
— Кога?
— Малко след смъртта на семейство Беърд. Дойде да ме информира, че не съм истински син на Огъст Беърд, че госпожа Беърд му скроила номер и ме пробутала за негов син… После добави, че ако този факт стане обществено достояние, аз ще се окажа без пукната пара, при това, без да имам някаква вина. Каза, че истинската ми майка е Елън и още куп неща…
— Колко се съгласихте да й платите? — попита адвокатът.
— Десет процента от наследството на Беърд.
— Защо не си ми казал това, Уайт? — възкликна Елън.
— Тя ми забрани. Предупреди ме да не казвам на никого, най-вече на теб. Заплаши ме, че ще загубя всичко…
— Изплатихте ли й въпросните десет процента? — попита Мейсън.
— Да — кимна младежът.
— А кога я видяхте за втори път?
— Само преди два дни.
— Какво искаше?
— Каза, че има вероятност да наследя огромна сума и предложи да си помисля какъв процент да й дам…
— Трябваше да ми кажеш това, Уайт! — почти проплака Елън.
— Честно казано, нямах такъв шанс, мамо — отвърна младежът. — Виждам те твърде рядко. Освен това бях убеден, че тази жена говори глупости… Затова й казах, че ако ми осигури парите, ще й дам процент.
— Тя уточни ли за каква сума става въпрос? — попита Мейсън.
— Каза, че е огромна.
— А вие знаехте ли, че е била медицинска сестра в Сан Франциско?
— Да. Още при първото си посещение ме осведоми за това. Каза, че е присъствала на раждането ми и по тази причина знае, че семейство Беърд не са истинските ми родители. Оставих я да говори, предпочитах да мълча и да слушам…
— Сам ли живеете тук? — попита Мейсън.
— Да. Имам домашна помощница, която се грижи за всичко.
— Всеки ден ли идва?
— Да.
— А днес цял ден ли си бяхте у дома?
— Да. Заровил съм се в книгите…
— Елън Адеър има ли ключ от къщата?